Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Делгадо убедил Дони да работи за него. Да помага на шайката му да краде и откарва разни неща от камионите и да ги носи на търговци за крадени стоки, посредници. Обещал на Дони колкото метаквалон и кокаин иска.

Амелия трескаво преценяваше, но после си каза да престане. Истина или лъжа, това не беше нейна работа.

— Делгадо и телохранителят му ми казаха, че има проблем. Очевидно една от Петте фамилии не беше доволна от кражбите, които ръководеше Делгадо, по-точно тази на Гауънъс. Бяха хвърлили око на големия камион. Там имаше огромен товар лекарства с рецепта, спомняш ли си? Делгадо каза, че някой трябва да поеме вината. Даде ми две възможности за избор. Да посоча Дони и в такъв случай Делгадо да го очисти, тъй като ще изпее всичко в затвора. Или… аз. Да си излежа присъдата и да си държа устата затворена. — Ник повдигна рамене. — Какъв избор имах?

— Защо не се свърза със специалните части?

Той се изсмя. Нюйоркските специални части за борба с организираната престъпност бяха добри, но във воденето на големи случаи срещу известни мафиоти. Нямаше да направят много, за да запазят живота на Дони Карели.

— Какво каза Дони?

— Поговорих с него, когато изтрезня. Обясних му какво е казал Делгадо. Той се разплака, рухна. Беше отчаян, молеше ме да го спася. Обещах да го направя заради него и мама. Това обаче беше последният му шанс. Той трябваше да спре дрогата.

— И какво се случи после?

— Взех част от стоката на Дони и пари и ги хвърлих в колата си. Избърсах пистолета на Дони, с който беше пребил шофьора, и оставих моите отпечатъци. След това се обадих анонимно и съобщих регистрационния номер на моята кола, която беше на мястото. На другия ден детективите ме заловиха в участъка. Това беше.

— Дал си всичко, целия си живот? Годините си в полицията? Ей така?

— Той беше мой брат! — Дрезгаво промълви Ник. — Нямах избор. Да подпиша смъртната му присъда ли? — След това чертите на лицето му омекнаха. — Спомняш ли си какво си говорихме тогава? Че не съм сигурен дали да остана в полицията.

Амелия си спомняше. Ник нямаше полицейска жилка в кръвта си. Не беше истинско ченге като нея или баща ѝ… или Линкълн Райм. Той изчакваше, докато намери нещо друго — търговия или ресторант. Искаше да има ресторант.

— Не съм роден за ченге. Рано или късно щях да напусна. Можех да излежа присъдата и да го преживея.

Сакс се замисли за миналото.

— Дони спря с наркотиците, нали?

След като Ник беше влязъл в затвора, Амелия поддържаше връзка със семейството му, но не и с него. Тя отиде на погребението на Хариет Карели и Дони беше трезвен тогава и всеки друг път, когато го беше виждала. Обаче загубиха връзка, след като тя срещна Линкълн.

— Да. За известно време. Но не остана чист. Чух, че вече не работел за Делгадо, но се върна към кокаина и после започнал да взима хероин. Почина преди година.

— О, не. Съжалявам. Не знаех.

— Свръхдоза. Прикривал се добре, но го намерили в хотел в Източен Харлем. Бил там от три дни. — Гласът на Ник потрепери. — Докато бях в затвора, мислих много, Амелия. Смятах, че съм постъпил правилно, и предполагам, че наистина е така. Запазих живота на Дони за няколко години. Реших обаче, че искам да докажа невинността си. Не ме интересува помилване или нещо подобно. Искам само да мога да кажа на хората, че не съм го направил. Дони го няма, мама я няма. Вече нямам семейство, което може да се разочарова, като чуе истината. Делгадо беше екзекутиран преди години. Шайката му се разпадна. Искам и ти да знаеш, че съм невинен.

Сакс разбра какво предстои.

— В материалите по разследването има доказателства, които ще ме оневинят — продължи Ник. — Контакти, записки на детективи, адреси, такива неща. Сигурно има хора, които знаят, че не съм го направил.

— Искаш материалите.

— Да.

— Ник…

Той докосна ръката ѝ, леко и бързо, и после се отдръпна.

— Имаш пълното право да влезеш вътре и да затвориш вратата Няма да ме видиш отново. След това което направих.

Грехът му не беше само престъплението. От момента на ареста си Ник прекъсна всякакви връзки с нея. Вярно, направи го, за да я предпази. Според собствените си признания той беше корумпирано ченге. А от такива хора се разпространяват вълни, които заливат всеки наблизо. Сакс, амбициозната изгряваща звезда в полицията, можеше да бъде опетнена, ако бяха продължили да поддържат връзка.

Е , запита се тя, да се върна ли вътре и да затворя вратата?

— Трябва да си помисля.