Джефри Дивър - Стоманена целувка

Юрисконсултът повдигна рамене.

— Няма да изграждам стени, щом не е необходимо. Какво искате да знаете?

— Кой е застрахователят ви?

— Съжалявам. Нямаме. Самѝ се застраховаме.

Райм не можа да разбере дали на лицето на Уитмор се изписа изненада, като чу това.

— И трябва да ви кажа, че не ни останаха никакви активи — добави Холбрук. — Имаме да получаваме може би един милион и още четиридесет милиона в твърди активи. Нула в брой. Нула в наличност. И деветстотин милиона дълг, по-голямата част обезпечен. Дори ако успеете да вдигнете запора и съдията се съгласи, че може да предявите иск и да спечелите, за което съдия-изпълнителят ще се бори със зъби и нокти, пак ще си тръгнете с решение, което няма да покрие дори цената на фотокопията ви. И ще стане след две-три години.

— Кой е поддържал ескалатора? — попита Уитмор.

— Опасявам се, че ние. Частите и поддръжката са наши. Няма външна фирма за обслужване, срещу която да предявите иск.

— Молът има ли нещо общо с ескалатора?

— Не, освен повърхностно почистване. Колкото до изпълнителите, инсталирали ескалатора, мога да ви уверя, че нашият екип за сигурност внимателно провери всички части и се подписа за тях. Всичко пада върху нашите рамене… Вижте, искрено съжалявам за клиентката ви, но тук няма нищо за вас. С нас е свършено.

Работил съм за „Мидуест Кънвейънс“ през целия си живот. Аз съм един от основателите на компанията. Останах до края. Разорен съм.

Но любимите ти хора са живи , помисли си Райм и попита:

— Защо според вас се е отворил капакът?

Холбрук повдигна рамене.

— Вземете десет хиляди автомобилни оси. Защо всичките работят чудесно, с изключение на една, която се спуква при сто и тридесет километра в час? Защо двайсет тона марули са абсолютно безвредни, но няколко от една и съща нива са заразени с ешерихия коли? Нашият ескалатор? Кой знае? Най-вероятно е станало нещо с резето. Може би скобата на капака за поддръжка е била монтирана с винт, произведен в Китай от нестандартна стомана. Може би щифтът не е бил достатъчно издръжлив, но не е бил отхвърлен от компютъра за контрол на качеството заради засечка в софтуера. Причините може да са хиляди. Факт е, че светът не е идеален. Понякога се учудвам колко много от нещата, които купуваме и слагаме в домовете и офисите си, излагат на риск живота ни. — Холбрук се усмихна унило. — Е, външният ни адвокат дойде. Трябва да говоря с него. Не е утеха, но тук има много хора, които ще прекарат доста безсънни нощи заради Грег Фромър.

Екранът помръкна.

— Празно бръщолевене ли беше това? — троснато попита Арчър.

— Не. Точна постановка на закона.

— Нищо ли не можем да направим?

Адвокатът невъзмутимо нахвърляше записки, водени с микроскопичния му почерк. Райм забеляза, че всички букви са главни.

— Ще проверя картотеките и съдебните документи, но той не би ни излъгал за информация, която можем да потвърдим. Според закона за фалитите съдията понякога вдига запора, ако има външна застрахователна компания, която може да изплати иск за отговорност като нашия. Но тъй като се осигуряват сами, това няма да стане. Компанията е неуязвима за правосъдието.

— Той каза, че може да опитаме други ответници — напомни Джулиет.

— Въпреки че не беше много окуражаващ — подчерта Линкълн.

— Ще продължа да търся, но… — Уитмор кимна към тъмния екран — господин Холбрук имаше достатъчно стимули да се опита да обвини някой друг заради доброто име на неговата компания, ако не за друго. Той не вижда вероятни основания за съдебен иск, нито пък аз. Това е класическа ситуация на отговорност за продукта, но ние сме безпомощни да я представим в съда. Ще отида при госпожа Фромър да ѝ съобщя лично новината. — Адвокатът стана и оправи двете копчета на сакото си. — Господин Райм, моля, изпратете ми сметката за отделените часове. Ще платя. И ви благодаря за времето и усилията. Изживяването беше ползотворно.

Сакс, проблемът е, че вече не работя. Е, поне в огледи на местопрестъпления.

След като върна майка си у дома след посещението ѝ при лекаря, Амелия отиде в Манхатън и сега беше сама в бойния щаб в Главното управление на полицията. Задачата ѝ беше да осмисли уликите по случая с Неизвестния заподозрян 40 и да накара новата служителка в отдела по криминалистика (по-възрастна лаборантка, не толкова добра, колкото Мел Купър) да довърши анализа, който ѝ трябваше — изследването на салфетките от „Уайт Касъл“, които можеше да съдържат пръстови отпечатъци на заподозрения и ДНК, и да идентифицира стърготините и лака за дърво от предишните местопрестъпления.