Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Този случай ще бъде добър за цитиране — отбеляза Арчър, — тъй като ескалатор и асансьор често се бъркат.

Уитмор отново остана смаян от логичното ѝ мислене.

— Да, наистина. Установил съм, че е изкуство подсъзнателно да насочиш съдебните заседатели в полза на твоя клиент. А сега, още веднъж, не смятам да отиваме на процес, но ще включа онези случаи, когато се свържа с „Мидуест Кънвейънс“ за извънсъдебно уреждане на спора. Сега имаме теория. Солидна. Добра. През следващите няколко дни ще подготвя иска. След като го подам, ще поискам с призовка инженерната документация на фирмата, история на исковете и доклади за сигурността. Ако ни провърви, може да намерим някоя докладна записка за АНП, която да ги простреля в крака.

Джулиет попита какво е това. Правното ѝ образование, получено от телевизионните сериали, очевидно ѝ изневери по този въпрос. А колкото до Райм, той също нямаше представа.

— Анализ разход-полза — обясни Уитмор. — Ако една компания изчисли, че поради небрежността ѝ при производството на някой продукт за една година ще умрат десет клиенти и че ще трябва да изплати обезщетения за неправомерно причинена смърт на стойност десет милиона долара, но ще ѝ струва двайсет милиона да оправи проблема предварително, производителят може да реши да пусне на пазара продукта, защото е икономически по-изгодно.

— Фирмите правят такива изчисления? — изуми се Джулиет. — Въпреки че подписват смъртни присъди на онези десет души?

— Чували ли сте за „Ю Ес Ауто“? Беше наскоро. Един инженер написал вътрешна докладна записка, че в много малък процент от автомобилите може да има изтичане на бензин, което да доведе до катастрофални пожари. Ще струва еди-колко си пари да се оправи. Управата обаче решава, че е по-евтино да плати за неправомерно причинената смърт или присъди за телесни повреди на няколко души. И действа според това решение. Разбира се, сега компанията вече не работи. Докладната записка излезе на бял свят и те никога не се съвзеха от критиките на обществото. Поуката от историята, разбира се, е…

— Да взимаш етично правилното решение — прекъсна го Джулиет.

— Никога да не записваш на хартия такива решения — поправи я Уитмор.

Райм се запита дали адвокатът се шегува, но думите му не биха придружени от усмивка.

— Ще събера информация за потенциала на господин Фромър да печели пари — продължи Уитмор, — как е щял да се върне на чиновническа работа, каквато е имал преди това. Директорска длъжност. Така ще увеличим иска за бъдещ потенциал за печелене на пари. Ще взема писмени показания от съпругата и приятелите му и бивши колеги, а също и експертно медицинско мнение за болката и страданията, които е преживял. Искам да ударим „Мидуест“ с всичко, с което можем. При такива обстоятелства, предполагам, че те ще направят всичко възможно да избегнат съдебен процес.

Телефонът му изжужа и той погледна екранчето.

— Госпожица Шрьодер, от кантората ми. Може би е открила нови случаи, които да използваме — обясни Уитмор и отговори на обаждането. — Да?

Райм забеляза, че адвокатът застана напълно неподвижно. Не въртеше врата си и не преместваше тежестта си от крак на крак и се втренчи в пода.

— Сигурна ли си? Кой ти каза?… Да, може да им се вярва. — Най-после по лицето му премина сянка на емоция. И не беше приятна. Той затвори. — Имаме проблем. — Уитмор огледа присъстващите. — Има ли начин да се обадим по Скайп? Веднага.

— Имаш ли свободна минутка? — попита Ник Карели.

Амелия Сакс разсъждаваше трескаво поради шока от появата му. Колко странно, че той не се беше променил много през всичките тези години, прекарани в затвора. Всъщност се беше променила само позата му. Все още беше в добра физическа форма, макар и сега прегърбен.

— Аз… Не… — заеквайки, отговори тя и се намрази заради това.

— Щях да ти се обадя, но щеше да затвориш.

Дали? Разбира се. Вероятно.

— Минавах оттук и реших да опитам.

— Да не би да си… — започна Сакс и си помисли: Довършвай проклетите си изречения.

Ник се засмя — онзи тих, щастлив смях, който помнеше Амелия. Върна я назад в миналото.

— Не, не съм избягал — каза той. — Добро поведение. Нарекоха ме образцов затворник. Комисията ме освободи предсрочно, единодушно.

Сакс най-после възвърна здравия си разум. Ако се отърве, от него бързо, той може би щеше да дойде пак. По-добре беше да го изслуша сега и да приключи с него.

Тя излезе навън и затвори вратата.