Джефри Дивър - Стоманена целувка

Не забеляза, че Том влезе с поднос, на който беше сложил хляба с тиквички и напитките. Не чу разговора между Купър, Арчър и Уитмор и монотонния глас на адвоката, който отговори на въпрос, зададен от Джулиет.

И после настъпи мълчание.

— Линкълн? — попита Том.

— Дефектен е — промълви Райм.

— Какво? — попита болногледачът.

— Дефектен е.

— Да, господин Райм — съгласи се Уитмор. — Проблемът е, че не знаем кое точно е дефектно.

— Напротив, знаем.

— Уплаши ме — троснато каза Амелия Сакс с глас, пронизващ като вятъра. — Има вероятност извършителят да е бил тук. — Тя дръпна ръката си от ръкохватката на пистолета си.

Човекът, който се беше приближил зад нея точно след телефонния ѝ разговор с Райм, беше Рон Пуласки, не Неизвестният заподозрян 40 или друг нападател.

— Извинявай — отговори младият полицай. — Ти говореше по телефона. Не исках да те прекъсвам.

— Следващия път заобиколи отдалеч. Помахай. Дай някакъв знак… Видя ли някой, който да прилича на заподозрения наоколо преди няколко минути?

— Тук ли е той?

— Ами оказа се, че наистина харесва „Уайт Касъл“. И забелязах, че някой ме следи. Видя ли нещо? — нетърпеливо попита тя.

— Не, никой като него. Само две хлапета. Изглежда вървеше сделка с наркотици. Отправих се към тях, но офейкаха.

Може би Сакс беше видяла тях. Прахоляк. Чайки. Бандити, разменящи банкноти срещу кокаин.

— Къде беше? Звънях в кабинета и на мобилния ти. — Амелия забеляза, че Рон е зарязал униформата и се е преоблякъл за улицата.

И се оглеждаше наоколо.

— Обадиха ми се, след като ти излезе. Трябваше да говоря с един информатор в Харлем. По случая „Гутиерес“.

Сакс се замисли. Енрико Гутиерес. Издирван за убийство — вероятно предумишлено, а по-вероятно непредумишлено. Това беше едно от първите разследвания на Пуласки заедно с друг детектив от Криминалния отдел. Един наркопласьор беше убил друг, затова не полагаха големи усилия да приключат случая. Тя предположи, че информаторът е попаднал на следа и се е обадил на Пуласки.

— Онзи стар случай ли? — попита Амелия. — Мислех, че прокуратурата се е отказала. Едва ли си струва времето.

— Наредиха ми да представя кратко описание на случая. Не видя ли докладната ми записка?

Сакс не обръщаше внимание на много докладни записки, които се разпространяваха в Главното управление на полицията. Връзки с обществеността, безполезна информация, нови процедури, които щяха да бъдат отменени следващия месец. В съживяването на разследвания като това за Гутиерес нямаше много логика, но от друга страна, детективите и патрулните полицаи не бяха в положение да оспорват решенията на шефовете. И ако Пуласки искаше да се издигне в света на полицията, трябваше да изпълнява заповедите от горе. И да приема сериозно докладните записки.

— Добре, Рон, но наблегни на Неизвестния заподозрян 40. Ако нашето момче освен с чукове си играе с бомби с изкуствени торове и отрови, това е приоритетът ни. И отговаряй на проклетия си телефон.

— Ясно, разбрах. Ще гледам да вместя някак случая „Гутиерес“.

Тя му обясни какво са казали Шарлот и управителят на „Уайт Касъл“ и добави:

— Проверих в повечето магазини наоколо и обходих половината улици, по които той може да отиде до метростанции, автобусни спирки или жилищни блокове. — Каза му на кои места е ходила и че Рон трябва да извърви още няколко преки и да провери. Разказа му и за фирмата за нелегални таксита, където вероятно е бил забелязан заподозреният.

— Искам да отидеш при тях. Трябва ни шофьорът. Притисни ги.

— Добре.

— Трябва да заведа майка си на лекар.

— Как е тя?

— Чака. Операцията е след няколко дни.

— Поздрави я от мен.

Амелия кимна, върна се при своя „Форд Торино“ и включи големия двигател. След двайсетина минути вече караше по улиците на квартала си. Изпита облекчение, когато се отправи към приятния жилищен квартал „Каръл Гардънс“. Мястото беше много по-занемарено, когато тя бе израснала там. Сега беше бастион на хора с пари — недостатъчно, за да си позволят същите квадратни метри в Манхатън, но все пак в очертанията на града. Облагородяването не безпокоеше Сакс. Тя прекарваше доста време в лоши части на града и се радваше, когато се върне у дома, в добре поддържания анклав с гардении в саксии на улицата, семейства, които карат велосипеди в парковете и изобилие от ароматни кафенета (въпреки че нямаше нищо против да гони хипстъри в Сохо и Трайбека).