Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Какво прави там Мел? Трябваше ми за случая с Неизвестния заподозрян 40. Ти ми го открадна.

— Помолих го да ми помогне със съдебното дело на Фромър — оправда се Райм. — Имаме да вършим лабораторна работа. Не знаех, че ти трябва.

— Лабораторията в Куинс не прави всичко необходимо.

— Не знаех. Откъде да знам? Ти не си ми казвала нищо.

Защо да обсъждам този въпрос с теб , помисли си Сакс и после измърмори:

— Как така си му възложил граждански случай? Не съм сигурна дали можеш да го правиш.

— Той си взе отпуск. Не е на работа.

— Не говори глупости, Райм. Почивка, а? Аз разследвам убийство .

— Ти си била в мола, Сакс. Видяла си какво се е случило. И моята жертва е мъртва като твоята. — Линкълн Райм не умееше да се защитава добре.

— Разликата е, че твоят ескалатор няма да убие никого другите.

Райм не отговори на това и каза:

— Е, мисля, че Мел няма да ми трябва още дълго.

— Какво означава това? Колко часа? За предпочитане минути.

Той въздъхна.

— Трябва да намерим ответник до един-два Дни.

— Значи дни — измърмори Сакс. — Не часове.

Тя не разполагаше с време.

Райм направи опит за помирение, въпреки че прозвуча неискрено.

— Ще се обадя тук-там. С кого работиш на местопрестъплението?

— Не работя с Мел. Това е проблемът.

— Виж, аз… — обади се Мел Купър, който явно се досети какво става.

— Всичко е наред — прекъсна го Линкълн.

Не, не е наред , мълчаливо кипеше от гняв Сакс. Те бяха партньори в професията и в живота от години и никога не се бяха карали по въпроси, близки до сърцето, но когато ставаше дума за разследвания, можеше да пламне гняв.

— Сигурен съм, че можеш да му зададеш няколко въпроса. Ето, той кима. Ще го направи с удоволствие.

— Не мога да му задавам въпроси. Той не е продавач-консултант в магазин за авточасти. Включи високоговорителя — добави тя.

Чу се изщракване.

— Амелия… — започна Купър.

— Добре, Мел. Слушай. Рон ще ти каже подробностите. Искам да анализираш салфетки за пръстови отпечатъци и ДНК. И ни трябва името на марка лак за дърво. И видът дърво от анализ на стърготини. Трябва ми някой наистина добър — добави Сакс заради Райм, не заради Купър. — Добър като теб.

Последното беше малко дребнаво, но не ѝ пукаше.

— Ще се обадя, Амелия.

— Благодаря. Рон ще ти изпрати номера на случая.

— Добре.

И после Сакс чу женски глас.

— Мога ли да направя нещо?

— Не. Продължавай с анализа — отговори Линкълн.

Коя ли е тя , зачуди се Амелия.

— Сакс, виж…

— Трябва да затварям, Райм.

Тя прекъсна разговора и си помисли, че не му е затваряла от години. Спомняше си кога го направи за последен път. По време на първото им разследване заедно.

В същия момент Сакс осъзна, че толкова се беше съсредоточила в телефонния разговор и гнева си срещу Райм, защото е „пратил на почивка“ криминалиста, който ѝ трябваше, че бе загубила представа за околната обстановка — смъртен грях за всяко ченге на улицата, особено след като беше забелязала нещо, което можеше да е враждебно.

И после ги чу. Решителни стъпки, приближаващи се зад нея, близо. Ръката ѝ се стрелна към глока, но беше твърде късно да извади оръжието си. Дотогава нападателят беше само на метър и нещо.

— Е, не стана. — Джулиет Арчър говореше за експеримента да излеят кока-кола в ескалатора, все едно го е направил някой непохватен посетител, и да предизвикат късо съединение в превключвателя, който отваря капака за поддръжка.

— Напротив — възрази Райм, в отговор на което тя и Купър се намръщиха. Според него експериментът беше успешен. — Опитът доказа предположение, противно на онова, което се надявахме — че „Мидуест Кънвейънс“ са направили ескалатор, който не е дефектен по отношение на разлети течности.

Производителят беше взел предвид, че някой може да разлее напитка, докато се качва или слиза с ескалатора, и бе предпазил електрониката и мотора с парче пластмаса, което се оказа предпазен улей. Течностите изтичаха в контейнер далеч от сервомотора, който освобождаваше щифта за отваряне на капака за достъп.

— Напред и нагоре.

Райм каза на Купър да продължи да експериментира. Мел трябваше да удари превключвателя и сервомотора с различни предмети, за да симулира механична намеса — дръжка на метла, чук.

Нямаше реакция. Смъртоносният капак за поддръжка не се отваряше.

Арчър предложи Купър да скочи няколко пъти върху капака. Идеята не беше лоша и Райм му каза да го направи, но докато Том стои отдолу, за да го хване, ако падне.