Джефри Дивър - Стоманена целувка

Когато не получи веднага отговор за частта от ескалатор, която беше поставена на скеле, Купър съблече кафявото си сако, закачи го и пусна на пода спортна чанта.

— Всъщност не смятах да ходя на почивка.

Линкълн беше предложил — по неподражаемия си начин — Купър да си почине малко, да си отдъхне от официалната си работа в Главното управление на полицията и да дойде да му помогне в гражданското дело „Фромър срещу Мидуест Кънвейънс“.

— Да, признателен съм ти. — Благодарността на Райм беше скромна, както винаги. Нямаше интерес, нито умения за социални любезности.

— Трябваше да проверя. Има ли етични проблеми, че съм тук?

— Не, не, сигурен съм, че няма — отговори Райм, гледайки ескалатора, които стигаше до тавана. — Стига да не ти се плаща.

— Аха, значи съм доброволец.

— Само приятел, който помага за добра кауза, Мел. Благородна кауза. Вдовицата на жертвата няма пари. Тя има син. Добро момче. Обещаващо. — Линкълн предполагаше, че това е вероятно. Не знаеше нищо за младия Фромър, чието малко име беше забравил. — Ако не можем да постигнем споразумение, тя ще живее в гараж в Скънектади. Може би до края на живота си.

— В Скънектади няма нищо ужасно.

— Важната дума тук е „гараж“, Мел. Освен това ще бъде предизвикателство. Ти обичаш предизвикателствата.

— До известна степен.

— Мел! — възкликна Том, който влезе в дневната. — Какво правиш тук?

— Отвлякоха ме.

— Добре дошъл — рече болногледачът и после се намръщи. — Не мога да повярвам. Виж това. — Той разочаровано кимна към скелето и ескалатора. — Надявам се, че няма да разбиете пода.

— Подът си е мой — обади се Райм.

— Караш ме да го поддържам безупречно чист, а после го съсипваш с механично устройство с тегло два тона. Нещо за ядене? Питие? — обърна се Том към госта.

— Чай, благодаря.

— Имам от любимия ти.

Купър обичаше „Липтън“. Вкусовете му не бяха претенциозни.

— Как е приятелката ти?

Мел живееше с майка си, но имаше висока, прекрасна любима — скандинавка, преподавателка в Колумбийския университет. Тя и Купър бяха шампиони по бални танци.

— Тя е…

— Имаме работа — прекъсна го Райм.

Том повдигна вежда, поглеждайки госта, без да обръща внимание на работодателя си.

— Добре е, благодаря — отвърна Купър. — Следващата седмица ще участваме в регионално състезание по танго.

— И като стана дума за питиета… — Линкълн погледна към бутилката малцово уиски.

— Не. Кафе — безцеремонно отсече Том и се върна в кухнята.

Колко грубо!

— Е, каква пакост ще правим? Обожавам тази дума.

Райм обясни за нещастния случай с ескалатора и за съдебното дело, което щеше да заведе Евърс Уитмор от страна на вдовицата и сина ѝ.

— А, да. Гледах го по новините. Ужас. — Купър поклати глава. — Никога не съм се чувствал удобно, когато се качвам и слизам от тези неща. Слизам пеша по стълбите или дори с асансьор, макар че не съм луд и по тях.

Той се приближи до монитора на компютъра, където имаше десетки фотографии на мястото на произшествието, направени от Сакс неофициално, тъй като тя не участваше в разследването на злополуката. Снимките бяха на отворения капак за достъп към шахтата и показваха мотора, зъбните колела, механизма и стените, целите изпръскани с кръв.

— От загуба на кръв ли е умрял?

— И от травма. Бил е прерязан на две.

— Хм.

— Това ли е истинският ескалатор? — Купър се върна при скелето и започна да го разглежда отблизо. — Няма кръв. Почистен ли е?

— Не. — Райм обясни, че е невъзможно да получи достъп до истинския ескалатор, и добави, че се надява да успеят да определят вероятната причина за повредата, анализирайки двойника му. Идеята на Линкълн беше да плати, за да вземе назаем част от същия модел от един предприемач в района. Том беше намерил рулетката, която беше поискал Райм, и бяха измерили, че има достатъчно място да вкарат механизма разглобен през външната врата и пак да го сглобят в коридора. Цената за наема беше пет хиляди долара и Уитмор щеше да я добави към адвокатския си хонорар и да я приспадне от сумата, която ще получат от ответника.

Работници бяха построили скелето и бяха монтирали горната плоскост, която се беше отворила и погълнала Грег Фромър — заедно с поддържащите части, панти и късове от преградата и контролни превключватели. На пода бяха моторът и зъбните колела, същите като онези, които бяха убили жертвата.

Купър мълчаливо обикаляше механизма, оглеждаше го и докосваше частите.