Джефри Дивър - Стоманена целувка

Втората съставка на бомба с изкуствен тор.

Сакс въздъхна. Имаше ли терористични измерения случаят с Неизвестен заподозрян 40?

— Чети по-нататък.

— Още фенол. Като на първото местопрестъпление.

— Щом се появява два пъти, значи е важен. За какво се използва?

Пуласки отвори на екрана профил на химичното вещество.

— Фенол. Важна суровина за производството на поликарбонати, смоли и найлон. Също и на аспирин, балсамираща течност, козметика и лекарства за ноктите на пръстите на краката.

Той има големи крака , помисли си Амелия. Може би има проблеми с ноктите.

— И това. — Рон преписваше дълъг списък с други химични вещества на бялата дъска с уликите.

— Трудни са за произнасяне — отбеляза Сакс.

— Профили като гримове. Козметика. Нямам представа коя е марката.

— Трябва да разберем кой е производителят. Накарай някого от Управлението да го открие.

Пуласки изпрати искането.

След това двамата се върнаха на анализа на уликите.

— Има малка метална стружка — продължи Пуласки. — От отпечатъка от стъпка в коридора, водещ към товарната платформа.

— Дай да я видя.

Рон отвори на екрана снимките.

Частицата се забелязваше трудно — както с невъоръжено око, така и със стилните очила за четене, които Сакс използваше напоследък.

Тя увеличи изображението и разгледа лъскавата частица, а след това се обърна към втория лаптоп и влезе в базата данни за метални следи на Нюйоркската полиция, която, както се оказа, беше създадена от Линкълн Райм преди няколко години. В съзнанието ѝ пробяга спомен.

Двамата с Пуласки прегледаха базата данни.

— Тук има нещо подобно — отбеляза той, надвесен над рамото ѝ, и посочи една от снимките.

Да, добре. Мъничката люспа беше от наточване на нож, ножица или бръснач.

— Стоманена е. Той обича наточени остриета.

Извършителят беше пребил до смърт жертвата пред „40 градуса север“, но това не означаваше, че не се интересува от убийства и с други оръжия.

От друга страна, той можеше само да е разрязвал печено пиле на семейна вечеря с нож, който първо беше наострил.

— И дървени стърготини. Искаш ли да видиш?

Сакс погледна микроскопските изображения. Зрънцата бяха миниатюрни.

— От шкурка ли са? — зачуди се тя. — Не от трион?

— Не знам, но думите ти звучат логично.

Амелия щракна с пръст върху нокътя на палеца си. Два пъти. През нея на вълни преминаваше напрежение.

— Криминалистът от Главната лаборатория в Куинс не съобщава вида дърво. Ще трябва да разберем какво е.

— Ще поискам информацията. — Потърквайки чело с едната си ръка, Пуласки превъртя още анализи с другата. — Изглежда чуковете и бомбите не са достатъчни. Този човек сякаш иска и да трови хора. Значими следи от органохлорин и бензоена киселина. Типични за инсектицидите, но са използвани и в убийства. И още химични съединения, които… — Той погледна базата данни.

— Описани са като лак за дърво.

— Стърготини и лак. Дърводелец ли е? Строителен работник? Или слага бомбите в дървени сандъчета или зад стени с ламперия?

Тъй като обаче нямаше съобщения за импровизирани експлозивни устройства в района, сложени в дървени или други контейнери, Сакс определи това предположение като малко вероятно.

— Искам производителя — каза тя. — На лака. И видът дърво на стърготините.

Младият полицай не отговори.

Амелия го погледна и видя, че той гледа телефона си. Явно беше получил съобщение.

— Рон?

Пуласки се стресна и прибра телефона. Напоследък изглеждаше угрижен. Сакс се запита дали някой в семейството му не е болен.

— Наред ли е всичко?

— Разбира се, да.

— Искам производителя — повтори тя.

— На… лака.

— Да. И каква е дървесината.

— Ще се заема с това. — Той изпрати още едно искане до лабораторията по криминалистика.

Двамата насочиха вниманието си към второстепенните улики — онези, които можеше да са оставени от заподозрения, а можеше и да не са. Криминалистите бяха прибрали цялото съдържание на кошчето, където бяха намерили отпадъците от „Старбъкс“, въз основа на теорията, че боклукът от кафенето може да не е бил единственото нещо, което е изхвърлил заподозреният.

Имаше тридесет-четиридесет неща: салфетки, вестници, найлонови чаши, използвана хартиена кърпичка, порнографско списание, вероятно изхвърлено, преди съпругът да се върне у дома при семейството си. Всичко беше заснето и каталогизирано, но нищо нямаше връзка с неизвестния заподозрян, както докладваха лаборантите от Куинс.