Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Вземете призовка — каза той. Това беше очевидно.

— Не мога на този етап. Веднага щом предявя съдебния иск, а това ще стане до няколко дни, мога да го поискам с призовка, но съдията ще я отхвърли. Няма да получим достъп, докато отдел „Сграден фонд“ и Следственият отдел не приключат с разследването си.

Това беше абсурдно. Ставаше дума за материално доказателство, вероятно единственото в иска, а той нямаше достъп до него?

И после Райм се сети: разбира се, искът беше граждански, не криминален.

— Може също да изискаме документите за проекта, производството, инсталирането и поддръжката от евентуалните ответници — мола, производителя „Мидуест Кънвейънс“, фирмата за почистване, всеки друг, свързан по някакъв начин с ескалатора. Може да вземем копия, но ще бъде битка. И исканията до съда за издаване на постановление ще се подмятат напред-назад месеци наред, преди да има решение. И накрая — последната спънка.

Споменах, че господин Фромър вече не е работел на пълен работен ден, нали?

— Да, спомням си. Криза на средната възраст или нещо подобно.

— Точно така. Напуснал е позиция с високо напрежение в корпорация. В последно време е работил като доставчик, в телемаркетинга, приемане на поръчки в ресторант за бързо хранене, продавач на обувки в мола — неща, които не са изисквали да работи допълнително вкъщи. През повечето време е бил доброволец в благотворителни организации — за ограмотяване, за подпомагане на бездомни и гладуващи. Ето защо през последните няколко години доходите му са били минимални. Едно от най-трудните неща в делото ще бъде да убедим съдебните заседатели, че господин Фромър би се върнал на работа, каквато е имал.

— С какво се е занимавал?

— Преди да напусне, е бил директор на отдел „Маркетинг“ във фирмата „Системи Патерсън“ в Ню Джърси. Преуспяваща. Номер едно производител на инжектори на гориво в Америка. И доходът му е бил шестцифрен. Последната година изкарал четиристотин и тридесет хиляди. Съдебните заседатели присъждат обезщетение за неправомерно причинена смърт въз основа на дохода. Адвокатите на ответника ще изтъкнат, че дори ако клиентите им са виновни, щетите са минимални, тъй като господин Фромър е получавал ниска надница. Ще се опитам да докажа, че той е преживявал криза и че е щял да се върне на високоплатената си работа. Е, може да не успея. Това е втората ви задача. Ако можете да докажете, че ответникът, който и да се окаже, е проявил неоправдано или безразсъдно нехайство в произвеждането на ескалатора или някоя съставна част или не го е поддържал добре, тогава…

— Ще добавим наказателен иск за повреди. И съдебните заседатели, които се чувстват неудобно, че не могат да дадат много на вдовицата като бъдещи доходи, ще компенсират с голяма наказателна награда.

— Много добре, господин Райм. Трябвало е да учите право. Е, накратко, това е ситуацията.

— С други думи, трябва да разберем как се е повредило такова сложно устройство и кой е виновен за неизправността, без да имаме достъп до него, съпътстващата документация или дори снимки или анализ на произшествието.

— И това е много добре казано. — Уитмор, изглежда, обсъждаше наум нещо. — Детектив Сакс каза, че вие сте доста изобретателен, когато става дума за подхода към такива проблеми.

Колко изобретателен може да бъде човек без проклетите доказателства? Абсурд, отново си помисли Райм. Цялото нещо беше напълно…

И после му хрумна идея и се обърна към вратата.

— Том! Том! Къде си?

След минута се чуха стъпки и болногледачът се появи.

— Наред ли е всичко?

— Да, да, да. Защо да не е? Само ми трябва нещо.

— Какво?

— Рулетка. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Каква ирония.

Главното управление на полицията се смята за една от най-грозните правителствени сгради в Ню Йорк, но въпреки това предлага някои от най-хубавите гледки към Манхатън — пристанището, река Ийст, високите небостъргачи на града в най-внушителния им вид. За разлика от него първото Главно управление на полицията на Сентър Стрийт е безспорно най-елегантната сграда на юг от Хюстън Стрийт, но навремето полицаите, работещи там, виждали само дебнещи ги наематели на апартаменти, месари, продавачи на риба, проститутки, непрокопсаници и крадци. По онова време ченгетата били главна мишена на крадци, които ценели вълнените им униформи и месинговите копчета.

Амелия Сакс беше в кабинета си в Криминалния отдел, гледаше през изпъстрените с петънца прозорци и размишляваше върху този факт. Освен това си помисли, че изобщо не ѝ пука нито за архитектурната естетика на сградата, нито за гледката. Беше ѝ неприятно, че използва детективските си умения да разследва оттук, а не от дома на Линкълн Райм.