Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Тортус , изтезание. — Райм се интересуваше от класиката.

— Точно така. — Уитмор не беше нито смаян от познанията на Линкълн, нито разочарован, че пропуска възможността да разяснява. — Закононарушение, даващо право за предявяване на риск. Автомобилни катастрофи, клевети и злословия, нещастни случаи по време на лов, лампи, причинили пожар, токсични разливи, самолетни катастрофи, нападение — заплаха да удариш човек — и нанасяне на побой — наистина да го удариш. Тези неща често са комбинирани. Дори умишлено убийство, което може да се гледа и в криминален, и в граждански съд.

О. Джей Симпсън , помисли си Райм.

— Ние ще предявим иск за неправомерно увреждане, неправомерно причинена смърт и нанесени телесни повреди. Първата стъпка е да разкрием ответника — кой точно е отговорен за смъртта на господин Фромър. Трябва да се надяваме, че причината е ескалаторът, а не някакъв външен фактор. Според Закона за неправомерно увреждане всеки, ранен от продукт , всичко — уред, кола, лекарство, ескалатор , е много по-лесно да докаже иска си. През 1963 година Калифорнийският върховен съд постановява иск, наречен строга отговорност за продукта, за да прехвърли бремето на загубата от пострадалия потребител върху производителя, дори ако не е проявил небрежност. При строгата отговорност за продукта трябва само да покажеш, че продуктът е дефектен и е причинил телесни повреди на ищеца. Не е необходимо да има небрежност или намерение да причиниш вреда.

— Какво представлява дефект? — попита Линкълн, неволно заинтригуван от лекцията.

— Ключов въпрос, господин Райм. Дефект може да бъде, че уредът е лошо проектиран, че има някаква слабост или недостатък или че е пропуснато надлежно да се предупреди потребителят за опасностите. Виждали ли сте скоро бебешка количка?

От къде на къде? Райм леко се усмихна.

Невъзмутим пред иронията, Уитмор продължи:

— Стикерът ще ви хареса: „Извадете детето, преди да сгънете количката“. Не си го измислям. Да, разбира се, че това се нарича строга отговорност за продукта, но не абсолютна. Трябва да има дефект. Например ако някой напада жертва с верижен трион, това е външна намеса. Ищецът не може да съди производителя за такова нападение. А сега към нашия случай. Първият въпрос е кого съдим? Имало ли е недостатък в проекта или производството на самия ескалатор на „Мидуест Кънвейънс“? Или е бил в изправност, но фирмата управител на мола, чистачите или фирмата за под дръжка са проявили нехайство в ремонта или поддръжката на ескалатора? Заключил ли го е някой работник последния път, когато го е отворил? Отворил ли е някой ръчно капака за поддръжка, докато господин Фромър е бил стъпил върху него? Смятал ли е за опасен ескалатора строителят на мола? А фирмата, която е инсталирала ескалатора? Ами производителите на съставните части? Чистачите в мола? За външна компания ли работят, или са служители на мола? И тук се включвате вие.

Райм вече мислеше как да действа.

— Първо, ще ми трябва специалист, който да огледа ескалатора, контролните уреди, снимките от местопрестъплението, следите и…

— А, трябва да ви кажа, че в нашата ситуация има малка спънка. Всъщност няколко спънки.

Линкълн сбърчи чело.

— Всеки нещастен случай — продължи адвокатът, — включващ ескалатор, асансьор, движеща се пътека и така нататък, се разследва от отдел „Сграден фонд“ и Следствения отдел.

Райм беше запознат със Следствения отдел. Това беше една от най-старите правораздавателни агенции в страната — беше създадена в началото на XIX век — и отговаряше за надзора върху държавни служители, агенции и всеки, който е нает с договор или работи в града. Тъй като самият Райм беше станал инвалид, докато извършваше оглед на местопрестъпление на строителен обект в метрото, Следственият отдел беше включен в разследването как точно се е случило произшествието.

— Може да използваме разкритията им в нашия иск, но… — започна Уитмор.

— Ще минат месеци, докато получим техния доклад.

— Именно това е проблемът, господин Райм. Шест месеца или по-скоро една година. Да. А ние не можем да чакаме толкова дълго. Госпожа Фромър ще бъде бездомна дотогава.

— Това е първата спънка. А втората?

— Достъпът до ескалатора. Ще бъде иззет и закаран в склад, докато се води разследването на отдел „Сграден фонд“ и Следствения отдел.

По дяволите, вече е налице голямо замърсяване на доказателствата , инстинктивно си помисли Линкълн.