Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Онзи пръв път Едвард съвсем наскоро бил навършил осем години. Естествено, не разбрал какво става. Бил на трийсет и осем, когато това приключило. Дотогава бил вече съсипан.

– Продължило е трийсет години? – недоверчиво попита Ваня.

– Да.

– Защо не я е оставил? Или спрял?

Много пъти бяха задавали този въпрос на Себастиан. Майката на Хинде била болна и не можела да му попречи да замине, особено когато пораснал. Защо е останал?

– Отначало Едвард бил твърде малък, а след това – твърде уплашен. А после... нещата отишли твърде далеч. – Себастиан поклати глава. – Не мога да го обясня, без да се впусна в повече подробности какво формира хората да станат такива каквито са, а това няма да помогне в случая. Вие нямате въображението да разберете взаимоотношенията им.

Ваня кимна. Отрицанието на Себастиан може би беше замислено като обида, но тя я приемаше. Зарадва се, че не може да си представи всичко, което е преживяло самотното осемгодишно момче.

– Някой разбрал ли е? Заподозрял ли е нещо? – Били заинтригувано се наведе напред. – Това сигурно е повлияло на работата му в училище и на други неща.

– Майка му заплашила да се самоубие, ако той каже на някого. Било много важно Едвард да се държи абсолютно нормално, така че никой да не заподозре нищо. Ако направел нещо дори малко по-различно, хората можело да започнат да си задават въпроси и да открият. Колкото и да е странно, той ставал все „по-нормален“, докато историята продължавала. Станал майстор в справянето с всяка ситуация, която би могла да възникне. Налагало се. Ако не правел каквото трябва, тя щяла да умре.

Майка му ляга по корем на леглото и вдига нощницата си. Той никога не вижда лицето й. Заровено е във възглавницата. Отначало тя му обясни как той трябва да легне върху нея, какво да направи и как да се движи. Вече не обяснява. Сега мълчи. Поне когато започват. Той знае точно какво ще се случи. Няма отклонения. Тя го вика, кара го да седне до нея, казва му какво голямо момче е и колко е добър, колко се радва, че го има, и колко щастлива я прави. След това хваща ръката му и я насочва под завивките. Всеки път всичко се случва по абсолютно един и същ начин.

След малко започват звуците. Дълбоко долу във възглавницата. Той мрази звуците. Иска да спрат. Звуците означават, че това скоро ще свърши. Не му харесва онова, което правят. Той вече съзнава, че майките на другите деца не се държат така. Не му харесва. Още по-малко обаче му харесва онова, което следва. След звуците...

– Всеки път, след като бил принуждаван да прави секс с нея, Едвард бил наказван. Бил нечист. Мръсен. Направил бил нещо грозно и отвратително и майка му не можела да го гледа.

Главата й е извърната, докато тя отваря вратата на долапа без прозорци под стълбите. Той влиза и сяда на студения под. Няма смисъл да плаче или да се моли да го пусне. Това само ще влоши нещата и той ще остане там още по-дълго. Увива ръце около коленете си. Тя затваря вратата, без да пророни нито дума. Не е говорила след онези звуци във възглавницата. И той дори не е сигурен дали онова бяха думи. Тъмно е. Той не знае колко дълго седи там. Не познава часа. Никой не го е научил. Тъкмо са започнали да им обясняват в училище. Знае само кръглия час, половин час и четвърт час. Това обаче е без значение, защото няма ръчен часовник, който да поглежда. Понякога си мисли, че това е хубаво. Ако има часовник, ще знае от колко време е заключен и може да се паникьоса. Да си мисли, че тя го е забравила. Или че е заминала. Оставила го е. Времето и мракът се сливат в едно. Учителката веднъж каза, че кучетата нямат представа за времето. Те не знаят дали са били сами един час или цял ден. В мрака той е като куче. Загубва всякаква представа за времето. Пет часа ли са или пет дни? Не знае. Доволен е, когато вратата се отваря. Като куче.

Той не разбира. Никога няма да разбере. Прави всичко, което тя му казва, и пак го заключват в долапа. На тъмно и студено. Той не е предлагал да правят онова нещо. Идеята не е негова. Тя го вика. Тя бута ръката му под завивките. А после не можела да го гледа. Мисли, че той е мръсен. Грозен. Той огладнява, но гладът постепенно преминава. Жаждата е по-лоша. Той пишка на пода, въпреки че предпочита да не го прави. Знае, че после ще трябва да почисти. Когато тя отвори вратата. Когато наказанието свърши. Понякога ходи и по голяма нужда. Ако стои заключен там дълго време. Не може да се сдържа. Когато тя не отваря вратата дълго време...