Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Накрая майка му го пускала да излезе. Прощавала му, но с това не се свършвало. Едвард не трябвало да забравя греховете си и за да не ги повтаря, тя закачала на препуциума му една от онези големи щипки за хартия. И трябвало да стои там, докато тя не му разреши да я махне.

Всички в стаята направиха гримаса, Били и Торкел може би е малко повече чувство.

– Не мога да повярвам – каза Били. – Как е възможно някой да преживее всичко това, без никой да забележи нищо? Хинде сигурно често е отсъствал от училище.

– Майка му се обаждала и казвала, че е болен. Астма или мигрена. Иначе Едвард се учел много добре в училище. Въпреки всичко той завършил прогимназия, гимназия и университет. С отлични оценки през цялото време. След това си намерил нископлатена работа, само колкото да изкарва достатъчно пари, за да преживява. Очевидно имал много по-висока квалификация, но излъгал в автобиографията си. Не общувал много. Предимно с колеги. Коефициентът му на интелигентност е сто и трийсет, затова бил достатъчно умен, за да се прави на „нормален“, но не бил в състояние да създаде по-дълбоки взаимоотношения, които изискват съпричастност или някакво неподправено чувство. Бягал, ако се случело нещо такова. – Себастиан млъкна и изпи чаша вода. – Майка му починала през 1994-та. Само година по-късно Едвард започнал да търси други жени. Първата му жертва е колежка от Националната комисия по здравеопазване и социални грижи, която очевидно проявявала интерес към него и го заговаряла.

Той чака. В едната си ръка държи чантата с нощницата и чорапите. Знае, че тя го желае. Тя смята да поеме контрола. Иска да продължи онова, което правеше майка му. Иска да прави онова, мръсното нещо. Лошото. Иска да го накара да прави неща, които ще доведат до наказанието. До божата. Мракът и унижението. Те всички го правят. Но той не възнамерява да го позволи. Не и този път.

Той натиска звънеца. Тя се усмихва. Той знае защо. Знае какво иска тя, но ще получи изненада. Този път той ще поеме контрола. Тя го поканва да влезе и без да губи време, той я удря. Силно. Два пъти. Принуждава я да му покаже спалнята. Да съблече дрехите си. Да облече нощницата. Да легне по корем. Завързва я с чорапите. Когато тя не може да мърда, той излиза от спалнята. Взима чантата с припасите и празната бутилка, в която смята да уринира. Търси мястото, където тя ще го заключи. Намира го в килера. Ключалка от външната страна. Тъмнина вътре. Той нарежда на пода нещата, които е донесъл. Ще може да преживее наказанието. След това.

– Но няма след това. Хинде прерязва гърлата им и избягва наказанието.

Мобилният телефон на Торкел иззвъня. Всички подскочиха, когато звукът прониза напрегнатата тишина. Торкел се извърна настрана и отговори на обаждането.

– Но той сигурно е знаел, че няма да оживеят – отново поде разговора Ваня. – Защо е оставял храна?

– Предпазна мярка. В случай че тя оцелее въпреки очакванията и той бъде наказан. Не искал да гладува. Но както знаем, никога не се наложило да използва припасите.

Торкел приключи краткия разговор и отново се обърна към екипа. Изражението на лицето му показваше, че новината не е добра.

– Има четвърта жертва.

Колата на Ваня отиде първа на местопрестъплението. Патрулиращите униформени полицаи, които бяха открили трупа, вече бяха отцепили района пред сивия жилищен блок, спазвайки стриктно процедурата. Ваня изскочи от автомобила и забърза към полицая, който стоеше зад синьо-бялата лента. Себастиан остана до колата, оглеждайки сградата. Той пак я беше ядосал, като бе приел за даденост, че мястото му е до нея на предната седалка, но тя реши, че ще е неуместно да спори с него, когато са на работа. Себастиан можеше да се държи като дете, но Ваня не можеше. Тя беше на работа. Когато обаче нещата се поуспокояха, щеше да изясни на Торкел, че отсега нататък Себастиан Бергман ще пътува с някой друг. Може би с Торкел. В края на краищата, той настоя да го върне. Полицаят до вратата я позна и кимна. И тя го позна. Ерик някой си. Помнеше го като добро ченге, добре организиран и винаги спокоен. След като той я информира за ситуацията само с няколко изречения, Ваня не видя причина да промени мнението си за него. Следвайки инструкциите, Ерик и колегата му незабавно се бяха обадили на „Риксморд“, веднага щом бяха влезли в апартамента на третия етаж и бяха открили завързаната и убита жена. Не бяха докоснали нищо и бързо бяха напуснали мястото, за да отцепят самия апартамент и входа с цел да избегнат замърсяване на местопрестъплението. Ваня благодари на Ерик и отиде да посрещне Урсула, Били и Торкел, които току-що бяха пристигнали.