Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– В книгите ми пише само, че е имал хранителни припаси. Не се уточнява какво, нито как е било подредено. – Той спря до таблото и почука с кокалчето на пръста си върху снимката със старателно наредените храни и напитката в килера на семейство Гранлунд.

– Съдържанието и начинът, по който са поставени предметите, са абсолютно същите като при Едвард Хинде – продължи Себастиан.

– Това не е описано никъде. Убиецът е във връзка с него.

– Но как?

Ваня беше попитала същото. Себастиан въздъхна. И преди двайсетина минути, и сега не знаеше как. Знаеше само, че не греши.

– Нямам представа, но той може да е получил информацията само от Хинде.

– Или от някой полицай, който е участвал в разследването навремето.

Всички се обърнаха към Били.

– Хинде не може да общува с външния свят, затова се опитвам да намеря друго обяснение.

– Разследващият екип тогава се състоеше от Себастиан, Урсула, Троле Хермансон и мен – каза Торкел. – Трима са тук в тази стая и мисля, че е малко вероятно Троле да е решил да изживее отново дните си на слава, като се забърка в убийства на жени. Но ще говоря с него.

Себастиан се вцепени. Възможно ли беше Троле да има нещо общо с това? Вярно, той беше пропаднал, но да направи такова нещо? Може би се беше разприказвал пред неподходящ човек, докато е бил пиян. Никой в екипа не мислеше, че Троле е замесен, но какво би станало, ако Ваня отиде при него и започне да задава въпроси? На Себастиан му се зави свят. Представи си как тя разговаря с Троле, а той й казва какво е поискал Себастиан от него. По дяволите, дори не беше необходимо Ваня да го притиска. Троле беше напълно способен да натопи Себастиан в калта само заради забавлението. Себастиан преглътна и се опита да се съсредоточи върху обсъждането в стаята.

– Не съм казал, че е някой от вас – упорстваше Били. – На местопрестъпленията е имало униформени полицаи и криминалисти. Щом сте открили храната, някой от тях може да я е видял.

– Аз разбрах за храната по-късно. Хинде ми каза. Ако я бяхме намерили – Себастиан посочи колегите си, – Торкел и Урсула щяха да си спомнят. – Той погледна гневно Били. – Мисли, за бога.

– Мисля. Само се опитвам да разсъждавам извън шаблона, това е всичко. Значи греша.

Ваня се втренчи в колегата си, без да може да прикрие изненадата си. Гласът беше на Били, но думите бяха на някой друг. Откога Били разсъждаваше извън шаблона? Или може би го правеше, но откога го наричаше така?

– Може да повдигнете въпроса пред Хинде утре сутринта – намеси се Торкел. Разрешителните ви за посещение са одобрени.

– Каква е тази история с храната? – попита Урсула. – Защо той я крие?

– Пише го в книгите ми – троснато отвърна Себастиан.

– Не съм чела книгите ти.

Той се обърна към нея. Тя посрещна погледа му със самодоволна усмивка. Възможно ли беше? Нарочно ли не беше прочела най-добрите книги, написани някога на шведски за серийни убийци, от чиста злоба?

– И аз не съм ги чел – обади се Били.

Себастиан въздъхна. Наистина ли половината от най-добрите в страната разследващи не бяха чели книгите му? Знаеше, че Ваня ги е чела, но Торкел? Той погледна бившия си колега, но изражението му не издаваше нищо. Сигурно ги беше чел. Себастиан въздъхна отново. Той беше говорил за Едвард Хинде в няколко лекции. Знаеше наизуст историята му. Изглежда се налагаше пак да я разкаже. Поне в съкратен вариант.

– Едвард израства сам с майка си. Тя била на легло. Болна. За жалост в повече от едно отношение. Той ми разказа, че си спомня първия път. Една сряда. Спомняше си го ясно. Върнал се от училище и...

... стои в кухнята и готви. Панираните рибени пръчици цвърчат в тигана. Картофите врят в тенджера с капак, както тя го е учила. Той очаква с нетърпение вечерята. Обича рибени пръчици, а за десерт може да си поделят тортата, която остана от рождения му ден. Той си тананика. „Бийтълс“. „Нощ след тежък ден“. Песента е на първото място в класацията. Започва да реже, но тя го вика. Той оставя ножа и изключва печката за по-безопасно, преди да се качи горе. Понякога тя иска да й чете и това отнема време. Той не чете много добре. Наскоро се научи да чете. Бавно срича лесни детски книжки, но тя казва, че иска да чуе гласа му. И това е добро упражнение. Майка му почти винаги е в леглото. Става само за няколко часа всеки ден. В добри дни малко по-дълго, в лоши – много по-малко. Днес, изглежда, е доста добър ден. Тя изглежда весела с нощницата си, докато подканващо потупва с длан мястото на леглото до себе си. Той се приближава и сяда. Послушно дете е. И се държи добре. Нещата в училище вървят. Учителите го харесват. Той обича да научава нови неща и го намира за лесно. Майка му и класната ръководителка твърдят, че е интелигентен. Говори се, че още през пролетта ще започне да работи върху математиката за следващата година. Майка му казва, че е станал голямо момче. Добро момче. Тя хваща ръката му и я милва. Нейното голямо добро момче. Днес има нещо друго, което тя иска той да направи за нея. Стиска силно ръката му и я насочва под завивките, в топлината. Слага я на бедрото си. Едвард я поглежда озадачено. Защо тя иска ръката му там? Понякога той е стоплял ръцете си, като ги е притискал между краката си, когато е премръзнал, но сега не му е студено.