Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Това е демонстрация на сила – не можете да ме откриете, въпреки че оставям улики... Кара го да се чувства по-умен от полицията. И е сигурен начин да се увери, че всички престъпления, които е извършил, ще бъдат свързани с него. Никой хитър адвокат няма да може да му отнеме триумфа в бъдеще.

– Значи иска да бъде заловен, така ли? – недоверчиво попита Ваня

– Не, но ако го заловят, иска да бъде сигурен, че нещата няма да свършат дотам.

– Както и да е... – Били продължи с прекъснатото обобщение. – Същият метод на действие. Същата нощница. – Той премести пръста си на третата жена на таблото. С тъмна коса. – Завчера. Катарина Гранлунд. Същите следи, същият метод на действие и всичко останало. Само с това разполагаме. – Били седна.

Себастиан се наведе напред.

– Той зачестява с убийствата.

– Важно ли е това?

– Хинде имаше доста последователен период на охлаждане. Стана само малко по-кратък.

– Какво е период на охлаждане? – попита Били.

– Времето между убийствата. – Себастиан стана и започна да крачи из стаята. Ваня го гледаше с неприкрито отвращение. Хрумна му, че изобщо не е мислил за нея, откакто влезе в стаята. Случаят мигновено го беше грабнал и изместил настрана всичко друго. Имаше връзка с Хинде. Имаше връзка с предишния Себастиан.

По-добрият Себастиан.

Най-добрият.

– Серийните убийци се скриват след убийство донякъде защото се страхуват, че ще ги заловят, а понякога изпитват вина и съжаление, че са осъществили фантазиите си, но това е предимно период на успокояване, докато се завърне желанието, непреодолимият подтик. Цикълът става по-кратък, но не толкова кратък. – Себастиан спря и посочи снимките на таблото. – Човекът, който е извършил тази жестокост, не разсъждава след това. Той не преминава през различни фази.

– И какво означава това? – попита пак Били. Определено беше по-светнат.

– Актът на извършване на убийство не е непреодолим подтик за него. Той го смята за работа. Нещо, което трябва да свърши.

– Как да го спрем?

Себастиан повдигна рамене.

– Не знам. – Той се обърна към Торкел. – Трябва да отида на местопрестъпленията. Поне на последното, от завчера.

– Знаеш, че сме ги огледали и обработили – обади се Урсула, преди Торкел да отговори. – Трябва само да попиташ, ако искаш да знаеш нещо.

– Пропуснали сте нещо. Ако това е истински имитатор.

Урсула почувства раздразнение. Тя не пропускаше нищо. През всичките си години на работа, първо в Националната лаборатория по криминалистика в Линшьопинг и после в „Риксморд“, не беше пропускала нищо. Себастиан, разбира се, знаеше това.

– Какво сме пропуснали? – Урсула едва успя да сдържи засилващия се в нея гняв.

Себастиан не отговори и се обърна към Торкел.

– Може ли да отида на местопрестъплението?

Торкел въздъхна. Той познаваше Урсула много добре. Поставянето под съмнение на професионалната й експертиза не беше нещо, което щеше да се размине безнаказано. Тя може и да имаше други недостатъци и слабости, но беше най-добрата в професията си и Господ да е на помощ на всеки, който твърдеше противното. Торкел имаше чувството, че Урсула вече съжалява, задето не се е противопоставила на идеята да включат Себастиан.

– Ваня, закарай Себастиан в Тумба.

Ваня се вцепени. Изражението и езикът на тялото й ясно показваха какво мисли за идеята да бъде сама в кола със Себастиан Бергман.

– Налага ли се?

– Да.

– Добре, тогава да тръгваме – широко се усмихна Себастиан и отвори вратата. Улови се, че изживява чувство, което не беше изпитвал от много години, когато Ваня без желание се надигна от стола.

Вълнение.

Той отново работеше и още първия ден щеше да прекара известно време насаме в кола с дъщеря си.

Създай си живот, преди да станеш част от живот.

Себастиан усещаше, че това разследване може да бъде пътят, по който ще направи първите крачки към завръщането си към живота.

Двамата седяха мълчаливо в тъмносиньото волво. Ваня изкара колата от подземния паркинг на „Фридхемсплан“, спря за малко на бариерата, за да покаже служебната си карта, и после зави по „Дротингхолмсвеген“. Себастиан я наблюдаваше внимателно. Нямаше съмнение, че тя се сърди. Всяко нейно движение беше наситено с раздразнение – смяната на скоростите, агресивното преминаване от една лента в друга и погледът, който му хвърли, когато той смъкна стъклото и в колата нахлу топъл, влажен летен въздух.

– Климатикът не работи, когато стъклото е свалено.