Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Знанията ми винаги са от помощ, иначе нямаше да ме включите. Не съм тук, защото ме мислите за очарователен. Е, може ли някой от вас да ми каже какво знаете?

Били стана.

– Аз ще те осведомя. – Без да дочака отговор, той се приближи до таблото.

Торкел погледна Ваня, която повдигна рамене.

Себастиан придърпа стол и седна до Урсула.

– Радвам се да те видя – прошепна той. Тя му отправи поглед, който говореше, че удоволствието не е взаимно. – Липсвах ли ти?

Урсула поклати глава и насочи вниманието си към Били, който сочеше снимката на една от жените, четирийсетгодишна, с кафяви очи и бретон, която се усмихваше на обектива.

– Двайсет и втори юни. Мария Лия от Брома. Неомъжена. Приятелката й се разтревожила, когато тя не се обадила и не отишла на работа след уикенда на празника на лятното слънцестоене. – Били премести пръста си от портретната фотография към снимка от местопрестъплението. – Завързана с найлонови чорапи, легнала по корем на леглото. Изнасилена и убита със силен замах с нож, който прерязал трахеята и каротидната й артерия.

Себастиан кимна. Всеки детайл му беше познат. Сякаш се пренесе назад във времето и мислено започна да си припомня онова, което знаеше за убийците имитатори. Имаше някои, но много малко, които копираха серийни убийци. Копирането беше по-характерно в случаите на масови убийства в училища или колежи или когато някой имитираше отделни убийства от филми или компютърни игри. Имитаторът изпитва нездрав интерес към автентичния убиец, разбира се, но какво друго? Психично разстройство, очевидно, но от друг вид. Докато серийният убиец често успява да поддържа фасада на нормалност и да бъде „обикновен“, имитаторът често има по-необичаен характер. По-затворен. Лоша представа за себе си. Ниско самочувствие. Продукт на родителското възпитание.

Както обикновено.

Имитаторът е способен да премине границата и да използва изключително насилие, но не е достатъчно силен да поеме инициативата и няма достатъчно въображение да измисли метод и сам да избира жертвите си. Нуждае се от пример, модел за подражание. Това се вижда ясно във всичко, което прави. Човекът, когото издирваха, внимаваше да не се набива на очи.

– Няма следи от влизане с взлом – продължи Били. – Изглежда тя, както и останалите, сама е пуснала убиеца да влезе. Има обаче следи от борба в апартамента. На местопрестъплението са оставени сперма, косми от гениталиите и пръстови отпечатъци.

Той сложи пръст върху друга снимка. Русокоса жена, на възраст между четиресет и пет и петдесет години. Сини очи. Малък белег на горната устна, вероятно от операция за коригиране на заешка устна, когато е била дете. Нямаше видима прилика с първата жертва. В съзнанието на Себастиан проблесна мисъл, докато я гледаше, но беше твърде лека и бърза, за да я улови.

– Петнайсети юли. Ханет Янсон Ниберг от Нинашамн. Съпругът и синовете й се върнали у дома след пътуване за футболен мач и я намерили убита. Тя написала в блога си, че ще бъде сама през уикенда и ще „отмаря“. Може би убиецът е знаел кога да нанесе удара.

– Другите имали ли са блог? – попита Себастиан.

Били поклати глава.

– Не, но Мария Лия е написала във фейсбук, че не е омъжена.

Себастиан кимна. Изумяваше го количеството информация, която хората са готови да споделят с непознати. Напоследък крадците не си правеха труда да проверят дали в набелязаната къща има някого. Собствениците с радост им предоставяха информацията в блоговете си, пишейки колко прекрасна ще бъде почивката или пътуването. Същото беше и с личната информация. Неомъжени означаваше сами и уязвими.

– Намерихме отпечатък от стъпка в цветната леха до стълбите – обади се Ваня. – Не е на съпруга или на синовете. И спермата е от същия човек като при Мария Лия.

– Значи той умишлено оставя веществени доказателства?

– Така изглежда – отвърна Торкел. – Или е необичайно некадърен. Но ако е толкова безполезен, би трябвало да е имал вземане-даване с полицията в миналото, а не фигурира в нашата база данни.

– Определено би трябвало да е имал вземане-даване с полицията – кимна Себастиан с обезпокоен вид. – Имитаторите обикновено имат криминално минало. За тях е изключително необичайно да започнат направо с убийство.

– Означава ли нещо фактът, че той оставя веществени доказателства? – попита Били.

Себастиан го погледна. В Били имаше някаква промяна. Миналия път той беше доволен да поеме отговорността за онези аспекти на разследването, които бяха свързани с технологиите – камери за наблюдение, мобилни телефони, записи на телефонни обаждания – и всички се обръщаха към него, когато предполагаха, че отговорът може да бъде открит в нечий компютър. Този път обаче изглеждаше по-ангажиран с въпроси, по които преди дори нямаше мнение. Общо взето, той явно беше много по в час с разследването от последния път, когато работиха заедно.