Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Ами ако не се съгласим? – попита Ваня.

– Тогава няма да го включим.

В стаята настъпи мълчание. Ваня и Урсула отново се спогледаха, сякаш да решат коя от тях ще спре Себастиан, преди да мине през вратата. Дали само едната от тях да има това удоволствие, или да го споделят и двете?

– Аз нямам никакви проблеми с предложението – неочаквано се обади Били. – Мисля, че той може да бъде полезен.

Ваня го погледна ядосано. На какво си играе той?

Били посрещна спокойно погледа й.

– Все пак Себастиан е експерт по серийни убийци, а ние издирваме сериен убиец.

Без да каже нищо, Ваня рязко блъсна назад стола си, отиде до таблото и разгледа снимките, въпреки че вече познаваше всеки детайл. Торкел я видя, че прехапа устни, и предположи, че той не е единственият, който се колебае между лично мнение и професионално решение. Ваня се обърна към него.

– Наистина ли мислиш, че ако Себастиан е с нас, имаме по-добър шанс да хванем онзи, който прави това? – Тя посочи снимките на убитите жени. Въпросът беше основателен. Ако Торкел остави настрана личните си чувства и прецени обективно, отговорът можеше да бъде само един.

– Да.

Ваня кимна и се върна на мястото си.

– Тогава съжалявам, но аз съм на друго мнение.

Торкел погледна Урсула, която се бе облегнала назад на стола, скръстила ръце на гърдите си, и се беше втренчила в масата.

– Щом Карл Волстрьом е извън картината, не разполагаме с нищо. Ако имахме нещо, колкото и малко да е то, бих казала не, за нищо на света. – Урсула вдигна глава и погледна Торкел в очите. – Но нямаме нищо.

– Тогава си съгласна да приемем Себастиан, така ли?

– Не, но ако питаш дали според мен той ще допринесе за разкриването на случая, отговорът е да.

В стаята отново настъпи мълчание.

Ваня пак стана.

– Той е ходещо бедствие.

– Ако нещата не потръгнат, ще го изритаме – заяви Били, поглеждайки Ваня и Урсула. – Той не се представи съвсем зле във Вестерос, нали? И самата ти каза, че книгите му са хубави.

Ваня го погледна изпитателно. С Били определено се беше случило нещо. След няколко секунди тя отстъпи.

– Щом вие тримата мислите, че той наистина може да подобри шансовете ни, тогава няма какво да обсъждаме, нали? Доведете го.

– Това ли искаш?

Ваня навъсено поклати глава.

– Не, но съм готова да се съглася. Няма да съм тази, която ще разедини екипа. Себастиан е напълно способен да го направи и без моята помощ.

– Ако не стане нищо, ще направим както каза Били и ще го изритаме – обеща Торкел, отправяйки забележката към Ваня.

Урсула се изсмя сухо, показвайки, че не го вярва.

Торкел предпочете да не реагира и тръгна към вратата.

– Отивам да го доведа.

Стана по-лесно, отколкото си мислеше. Много по-лесно.

За жалост това беше показателно за паниката, която бе овладяла всички.

Себастиан влезе в Стаята и отиде право при бялото табло, без да си направи труда да поздрави. Торкел си помисли, че той изглежда развълнуван като дете на Коледа.

Себастиан спря пред снимките и бързо ги разгледа. Не откри никаква логика.

– Тези нови ли са?

– Да.

Той разгледа фотографиите още веднъж, този път по-съсредоточено. Убийствата бяха копирани до последния детайл, доколкото виждаше, но сега забеляза и разликите.

Различни стаи.

Различни жени.

Имитатор.

Той погледна Торкел по-скоро ядосано, отколкото озадачено.

– Защо не ми се обади, когато открихте първата жертва?

– Не е Хинде – обади се Ваня.

– Знам, че не е Хинде, но е някой, който се опитва да имитира престъпленията му колкото е възможно по-точно. Те изглеждат буквално еднакви. Трябваше да ме повикате веднага.

– Защо? – предизвикателно попита Ваня.

Тя се подразни от секундата, в която Себастиан прекрачи прага на Стаята. Той не каза нито дума колко е доволен или благодарен, че отново е с тях. Никакви учтиви забележки или въпроси как са. Нищо, което един нормален човек би направил в неговото положение. Беше нахлул, сякаш има пълното право да бъде член на екипа. Това я вбеси. Както и кривата му усмивчица в момента, сякаш тя е малко глупава. Същата усмивка, с която я гледаше и Карл Волстрьом.

– А ти как мислиш? – попита Себастиан. – Аз знам за Хинде повече от всеки друг.

– И какво общо има това? – Ваня реши да държи на своето. От колко време беше тук Себастиан? От две минути? И вече превземаше съвещанието, стаята и разследването. Време беше да си ги възвърнат. – Извършителят е друг и със съвсем различен мотив. Знанията ти за Хинде няма да помогнат сега.