Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Били слушаше мълчаливо. Харалдсон не го притесняваше и дори му бе приятно да го види отново. Човекът от Вестерос, който се бореше толкова усилено, може и да не беше най-умният на света, но в него имаше нещо, предизвикващо симпатия и известно съжаление. В амбициозността му нямаше нищо лошо и с правилна подкрепа и напътствия той можеше да свърши добра работа на новата си длъжност. Били се надяваше това да стане. Беше сигурен, че е единственият в стаята, който мисли така. Той погледна Урсула и Торкел, които клатеха глави в отговор на въпроса на Ваня.

– Дори не знаех, че имат нов директор – каза Торкел и отпи от четвъртата си чаша кафе от автомата.

– Томас Харалдсон. – Ваня погледна колегите си, докато чакаше реакцията им, която не се забави.

– Томас Харалдсон от Вестерос? – Изражението на Урсула беше озадачено, сякаш мислеше, че е разбрала погрешно. Ваня кимна. – Как се е набутал там, по дяволите? – добави Урсула.

– Нямам представа. Пълна загадка.

– Как е той? – тихо попита Торкел.

Ваня забеляза, че той не изглежда нито изненадан, нито раздразнен, а по-скоро обезпокоен.

– Чувства се като у дома си.

– Имам предвид рамото му.

– Каза, че все още е чувствително, но иначе всичко било наред – отвърна Били.

– Хубаво. – Все пак Томас Харалдсон беше прострелян по време на акция, ръководена от него, и Торкел се чувстваше малко виновен, че не се е свързал с Керстин Хансер и полицията във Вестерос, за да попита как е той. Няколко пъти му хрумна да провери, но все възникваше нещо друго. – И какво каза Харалдсон за Хинде? – попита Торкел, напомняйки на екипа повода за събирането им.

– Хинде е там, където трябва да бъде, и се държи както обикновено, ако може да се вярва на персонала на „Льовхага“.

– Видяхте ли го?

– Подадохме заявление за разрешение за посещение. Очевидно на никого не е позволено да го вижда, без първо да бъде одобрен.

– И колко време ще чакате?

– Между три и пет дни.

– Ще видя дали ще мога да ускоря нещата.

Ваня кимна в знак на благодарност. Някой имитираше Едвард Хинде и това означаваше, че той е станал част от разследването им. Тя искаше да говори с него, макар и само да го изключи като заподозрян. Дотогава Хинде беше недовършена работа, а Ваня мразеше такива неща. Не можеше ей така да отхвърли нещо, защото връзката изглежда невероятна. Това би я накарало да се почувства така, сякаш не си върши работата и не прави всичко възможно. Научила го беше у дома, когато беше малка. Баща й беше казал нещо, когато тя се тревожеше как ще се справи в първия си ден на училище. Не е необходимо да си най-добрата, но винаги трябва да даваш всичко от себе си. Не можеш да направиш повече, но би било глупаво да направиш по-малко. Двайсет и пет години по-късно Ваня все още живееше с тези думи.

– Нещо друго от, Льовхага“? – поиска да знае Торкел.

Ваня се обърна към Били, който извади четири комплекта закачени с телбод листове от папката пред себе си и ги раздаде на колегите си.

– Прегледах уебсайтовете, които Хинде е посещавал през последните три месеца. Няма нищо, което си струва да се спомене. Много вестници, шведски и чуждестранни, следи и няколко блога. Може да ги видите изброени там. И често се включва в различни форуми, повечето от които обсъждат философия, психология и други хуманитарни науки.

Урсула вдигна глава от разпечатката.

– Хинде може ли да участва в дискусии?

– Не. Позволено му е само да чете. Единствената му комуникация със света е чрез писма. Получил е три през последните шест месеца. Две от жени, които искат да се запознаят с него, питат как може да го посетят и го канят на гости, когато излезе от затвора.

– Извратено – обади се Ваня и Торкел и Урсула кимнаха в знак на съгласие.

– Третото писмо е по-интересно. – Били отгърна нова страница от разпечатката и другите направиха същото. – Писмото е от Карл Волстрьом от Стокхолм. Той пише, че следи действията на Хинде с голям интерес и много би искал да се срещне с него, цитирам, „за да получа по-дълбоко прозрение за процеса на взимане на решение, довел до това четири жени да загубят живота си“. Волстрьом пише дисертация по практическа философия, но изглежда прекалено заинтригуван от Хинде, ако питате мен.

– Срещали ли са се? – попита Урсула.

– Не. Според „Льовхага“ Хинде не е отговорил на писмото.

– Провери го след съвещанието – каза Торкел. – Това поне е нещо. – Той остави книжата и бутна очилата си нагоре на челото. – Разпитите на жителите на Тумба не дадоха резултат. Приятелите и родителите на семейство Гранлунд не знаят дали двойката е била наблюдавана или заплашвана. Съпругът е вън от подозрение. Той е бил в Германия и е пътувал със самолета към дома си.