Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

В стаята настъпи напрегнато мълчание. С няколко незначителни изключения, сега екипът за трети път чуваше Торкел да докладва, че никой не е видял нищо на местопрестъплението и че никой близък на жертвата не е могъл да се сети за абсолютно никакъв мотив.

– Остават веществените доказателства. – Торкел се обърна към Урсула.

– Сперма и срамни косми. Отново. Изпратих проби в Линшьопинг за анализ, но мисля, че спокойно може да предположим, че извършителят е същият. В първоначалния доклад от аутопсията пише, че са били прерязани каротидната артерия и трахеята. Това означава, че жертвата се е задушила, преди кръвта й да изтече. Отново. – Урсула млъкна и разпери ръце. Нямаше повече.

– Както всички знаете – каза Торкел, – не сме успели да открием връзка между трите жени, затова нямаме представа коя ще бъде следващата жертва.

Заключителният коментар на Торкел беше посрещнат с болезнено мълчание. Никой не можеше да оспори думите му. Имаше голяма вероятност извършителят отново да убие. Още една жена щеше да изгуби живота си, а те не можеха да направят нищо, за да го предотвратят. Ваня отмести назад стола си и стана.

– Ще отидем да говорим с Волстрьом.

Ваня и Били отидоха да потърсят Карл Волстрьом във Факултета по философия, но им казаха, че той не е там. В университета нямало почти никого по това време на годината. Дали са пробвали да му се обадят по телефона? Не, и нямаха намерение да го правят. А ходили ли са в апартамента му? Карл работел по дисертацията си през лятото. Дадоха им адрес, който те вече знаеха. Форскарбакен. Вторият етаж. Студентско общежитие.

От апартамента се чуваше музика. Ваня извади служебната си карта и натисна звънеца, задържайки дълго пръста си върху бутона. Не можеше да реши дали слухът й е особено чувствителен, или музиката е силна.

Карл Волстрьом отвори вратата с чаша чай в ръката и погледна въпросително посетителите. Ваня реши, че музиката наистина е силна, докато двамата с Били показваха полицейските си карти.

– Полиция. Ваня Литнер и Били Русен. Може ли да поговорим, моля?

– За какво става дума?

– Може ли да влезем?

Карл отстъпи встрани и ги пусна да влязат. В апартамента беше топло и във въздуха се носеше мирис на прясно изпечен хляб.

– Бихте ли събули обувките си? Току-що почистих с прахосмукачката. – Карл се промъкна покрай тях в тесния коридор и отиде в спалнята. Приближи се до компютъра, който стоеше на бюрото до принтера, и изключи музиката.

Ваня и Били се събуха и влязоха в апартамента. В единия ъгъл на дневната имаше малка кухня, обзаведена с канапе и монтиран на стената телевизор, а в другия – бюро със старателно подредена купчина учебници и канцеларски стол. Абсолютно обикновен студентски апартамент, ако не бяха големите, подобни на витрини табла, окачени на стената над канапето. Зад стъклото на всяка имаше пеперуди и молци, между шест и осем, ако бяха големи екземпляри, и между петнайсет и двайсет, ако бяха по-малки. Ярко оцветените им крила бяха разперени във вечно замръзнал размах. Ваня позна няколко и знаеше имената на две – пауново око и жълта пеперуда. Не знаеше дали останалите се срещат в Швеция.

– Какво искате?

Карл беше излязъл от спалнята и бе затворил вратата. Скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в двамата полицаи. Ваня погледна Били и забеляза, че и той е заинтригуван от изложените насекоми.

– Идваме във връзка с писмото, което сте изпратили на Едвард Хинде преди няколко седмици – обясни тя и седна на канапето. Били се облегна на стената на кухнята.

– Така ли? – Карл завъртя канцеларския стол и седна. На лицето му беше изписана озадаченост.

– Защо му писахте? – попита Ваня.

– Исках да се свържа с него.

– Защо?

– Надявах се, че може би ще изяви желание да ми помогне с проучванията.

– По практическа философия?

– Да. Защо това интересува полицията?

Ваня не отговори. Колкото по-малко знаеше Карл за повода за посещението им, толкова по-малко вероятно щеше да бъде да нагоди отговорите си. Били си мислеше същото и смени темата.

– С какво се занимава практическата философия? Какво може да работите с такава специалност?

Карл се обърна, погледна Били и се усмихна.

– Защо? Омръзна ли ви да сте ченге?

– Философията не е ли чисто теоретична наука? – продължи Били, сякаш не чу въпроса. – Какво прави практическият философ? Ходи да проповядва? Води вечерни курсове?

– Не е необходимо да се заяждате с мен само защото не разбирате.