Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Те са хора, които не са в състояние да продължат по-нататък по една или друга причина. Звучи ли ти познато? Дълбоко в душата си Себастиан се зарадва, че Стефан е измислил нещо толкова банално като групова терапия. Това го придвижи няколко крачки по-напред от мрачните мисли и ги изпълни с простодушно, разтоварващо раздразнение.

– Звучи невероятно познато и невероятно досадно.

– Искам да дойдеш.

– Не.

Себастиан стана, показвайки, че сеансът е приключил и че няма намерение да обсъжда повече въпроса.

– Настоявам да дойдеш.

Себастиан тръгна към вратата. Чувството на раздразнение беше страхотно. Зареждаше го с енергия. Наистина ли Стефан мислеше, че ще види Себастиан Бергман в някаква подсмърчаща, ридаеща група за взаимопомощ?

За нищо на света.

Той излезе и затвори вратата. Енергията го въодушеви и развесели. В края на краищата, днес можеше да свърши нещо.

Себастиан беше успял да стигне чак до сградите на университета във Фреската, когато зареждащото с енергия раздразнение се разсея. Той искаше да покаже на Стефан, че може да си създаде живот, но умората започваше да надделява.

Всичко започна в апартамента му в „Грев Магнигатан“ по-рано през седмицата, когато откри стар ръкопис на тричасова лекция, озаглавена „Въведение в профила на престъпника“. Беше най-отдолу под купчина вестници и други документи в кабинета му – стая, която никога не използваше. В момент на скука Себастиан изведнъж реши да разчисти. Не си спомняше кога е писал текста, но беше очевидно, че е преди бедствието, защото липсваше задушаващият цинизъм, който сега проникваше във всяка негова мисъл. Прочете го два пъти и остана смаян от себе си. Някога наистина умееше да пише добре.

Лекцията беше проницателна, информативна и увлекателна.

Той седя пред бюрото известно време, държейки в ръка материала. Да открие свой по-добър вариант беше странно, сюрреалистично чувство. След малко огледа стаята и изведнъж навсякъде откри знаци от по-добрия Себастиан. Дипломите на стените, книгите, изрезките от пресата, бележките, които някога си беше водил, думите, които някога бе писал. Кабинетът му беше пълен с купища доказателства за един друг живот. Той отиде до прозореца, за да избяга от спомените, и се вгледа в улицата долу, но остатъците от предишния му живот бяха навсякъде и си спомни как паркираше колата си точно там, срещу антикварния магазин. Едно време, когато имаше кола и къде да отиде.

След разговора със Стефан се бе почувствал въодушевен, почти вдъхновен. Прибра се право в апартамента си и влезе в кабинета, където започна да преравя купчините книжа, търсейки договора и името. Някой сигурно му беше поръчал тричасовата лекция. След малко намери два екземпляра на чернова на договор с Факултета по криминология на университета. Бяха от 7 март 2001 година и бяха свързани с три лекции на тема изготвянето на профил на престъпник. Той се помъчи да си спомни защо не беше изнесъл лекцията. През 2001 година беше на върха на играта. Сабине беше родена и с Лили живееха в Кьолн, затова вероятно беше решил, че има да прави по-важни неща. Договорите не бяха подписани, но другата страна беше университетски лектор на име Вероника Форс. Името не му беше познато. Декан на факултета. Той се обади във факултета. Бяха минали много години, откакто бе изпратила договора, но тя още работеше там. От телефонната централа го свързаха, но куражът му изневери и Себастиан затвори, преди Форс да има време да отговори. Той седна с ръкописа в ръка. Поне тя все още работеше там.

Себастиан спря на няколкостотин метра от сградата, в която се намираше Факултетът по криминология. Някой фантазьор с богато въображение я беше кръстил „Блок В“, вероятно защото беше третата сграда подред. Той огледа високите, синкави като труп постройки, които приличаха повече на част от някаква строителна програма от шейсетте години на XX век, отколкото на столичен храм на знанието, и изведнъж го обзеха съмнения. Наистина ли това ще има някакво значение? Себастиан се прокле за колебанието. Опита да се пребори с него. Щеше да влезе и да се срещне с Вероника Форс.

Идеята му беше елементарна. Като начало — няколко бързи лекции като гост. Малък стимул, разнообразие от ежедневието, което да го тласне в друга посока, далеч от жените през нощта и преди всичко, от Ваня през деня. Далеч от чувството, че е аутсайдер. Далеч от умствената нагласа, която го бе накарала да се обади на Троле.