Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Себастиан му беше преподавател в университета. Всички в групата чувстваха известно нежелание да ходят на лекциите му. Те винаги бяха паметни, но още първия ден Себастиан даде ясно да се разбере, че той е звездата и че няма намерение да споделя светлината на прожекторите. Всеки студент, който поставеше под съмнение доводите му или опиташе да поведе критична дискусия по тезите и теориите му, беше унижаван и подиграван. Не само до края на лекцията, но и до края на академичната година и следването си в университета. Ето защо, когато Себастиан питаше: „Има ли въпроси?“, винаги следваше пълно мълчание.

Стефан Ларсон беше изключение. Той беше добре въоръжен за сблъсъците със Себастиан. Като най-малкия син на семейство университетски преподаватели, вечерите в дома му в Лунд го бяха подготвили за словесни двубои и Стефан често търсеше дискусии с умния, интелигентен, невъзможен човек, от когото мнозина се страхуваха. Освен това Себастиан напомняше на Стефан на големия му брат Ернст, който изпитваше същата непреодолима потребност да отстоява своето и често отиваше твърде далеч в битката да докаже, че е прав. Това беше най-важното за Ернст и за Себастиан – да докажат, че са прави. То ги правеше страховити интелектуални опоненти и много допадаше на Стефан. Той им осигуряваше опозицията, от която се нуждаеха, но никога не им даваше крайната победа. Връщаше се със следващ въпрос, и следващ, и следващ. Те търсеха финалния убийствен удар, но вместо това се въвличаха в дълга война на изтощение. Това беше единственият начин да се изправи срещу тях.

Да ги изтощи.

Една сутрин преди две години Себастиан чакаше Стефан пред вратата на кабинета му. Съдейки по изтощеното му изражение и измачканите дрехи, Себастиан, изглежда, беше чакал цяла нощ. По онова време той вече беше бледа сянка на предишната си личност. Беше загубил съпругата и дъщеря си в цунамито през 2004 година и оттогава бе въвлечен във все по-страшна спирала надолу. Нямаше ги лекциите и обиколките за представянето на книгите му, които бяха заменени с измъчени мисли, апатия и нарастващ проблем със секса. Себастиан каза, че няма към кого друг да се обърне. Никой. И те бяха започнали да се срещат, винаги според условията на Себастиан. Понякога минаваха месеци между сеансите, а друг път – само няколко дни, но никога не губеха връзка.

– Как мислиш, че ще се почувства Ваня, ако разбере? – попита Стефан.

– Ще си помисли, че съм ненормален. Ще съобщи за мен на полицията и ще ме намрази. – Себастиан млъкна за момент, преди да продължи: – Знам го, но тя е единственото, за което непрекъснато мисля... – Прошепна края на изречението. – Това е нещо съвършено ново. Свикнал съм да контролирам нещата.

– Нима? Искаш да кажеш, че преди да откриеш, че Ваня е твоя дъщеря, си контролирал нещата? Че гениалният ти план е бил да провалиш живота си напълно? В такъв случай, поздравления, ти определено успя. – Стефан се наведе напред. Това беше най-хубавото, че Себастиан му е пациент. Можеше да свали ръкавиците. Да го удари силно. – Ти не искаш да те напътствам. През целия ти живот хората са те оставяли да правиш каквото искаш. Аз не го правя. Ти загуби семейството си в цунамито, а сега си загубил самообладанието си. Напълно.

– Затова се нуждая от нея.

– Но Ваня нуждае ли се от теб?

– Не.

– Тя вече има баща, нали?

– Да.

– Тогава кой мислиш, че ще спечели, ако й кажеш истината, като се има предвид настоящата ситуация?

Себастиан мълчеше. Знаеше отговора, но не искаше да го изрече на глас. Стефан обаче чакаше и го каза вместо него.

– Никой. Нито ти, нито Ваня, никой.

Стефан се облегна назад. Изражението му стана по-радушно и топло.

– Не й казвай, Себастиан. – Гласът му стана по-топъл и задушевен. – Ти трябва да имаш свой живот, преди да можеш да станеш част от живота на някой друг. Престани да я следиш и си дай време да се изправиш на крака. И когато го направиш, може да поговорим за следващата стъпка.

Себастиан кимна. Стефан беше прав. Естествено.

Създай си живот, преди да споделиш живот.

Трезвомислещият, отегчителен Стефан в тази уютна, скучна стая беше прав. Това тревожеше Себастиан. Да мисли, че Троле е решението, може би бе погрешно, но беше лесно. По-лесно, отколкото да си създаде живот. И по-забавно.

– Ръководя група за консултации – продължи Стефан. – Събираме се два пъти седмично, довечера и утре. Мисля, че трябва да дойдеш.

Себастиан се втренчи изненадано в него.

– Аз? В група? ,