Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Огнестрелната рана се оказа повратна точка. Когато Харалдсон дойде в съзнание след операцията, Йени беше до него. Разтревожена, но благодарна, че е жив. Казаха му, че е извадил късмет. Куршумът беше причинил разцепване на париеталната плевра, мембраната, която обвива белите дробове. Това беше предизвикало кървене в плевралната кухина и впоследствие в горния дял на десния дроб. Харалдсон научи, че прострелването е изключително болезнено. Той отсъства от работа три седмици. Докато беше вкъщи, имаше време да мисли какво ли ще стане, когато се върне в участъка. Комисарят на полицията несъмнено щеше да произнесе някакво приветствено слово за добре дошъл отново, подчертавайки героичния му принос. Може би щеше да има дори малък медал специално за случая – ранен при изпълнение на служебния си дълг. Разбира се, щеше да има кафе и торта, леко потупване по гърба, за да не го заболят ранените гърди, и желание от страна на колегите му да разберат как се чувства и какво мисли.

Не стана точно така.

Нямаше комисар, нито реч или медал, но момичетата от рецепцията бяха донесли торта. Нямаше и любопитни въпроси, нито много потупвания по гърба, но все пак Харалдсон почувства промяна. Имаше нещо в начина, по който колегите му го приеха и се държаха с него. Искаше му се да вярва, че изпитват някакво уважение. И вероятно подсъзнателно облекчение. Не много полицаи бяха прострелвани, докато изпълняваха служебния си дълг, и от чисто статистическа гледна точка това беше малко вероятно да се случи отново във Вестерос в обозримо бъдеще. Той беше поел куршума за целия екип, така да се каже. За пръв път от много време Харалдсон беше щастлив, че отива на работа. Въпреки Хансер.

Нещо се беше случило и у дома. Двамата с Йени бяха по-отпуснати и по-близки, сякаш животът им заедно сега беше по-важен от живота, който се опитваха да създадат. Пак правеха секс – много секс – но сега в любенето им имаше повече нежност. Беше по-топло, не толкова машинално. Вероятно затова имаше успех.

Изведнъж всичко проработи.

Пет седмици след деня, в който беше прострелян, Харалдсон беше повикан на първо събеседване. В същия ден тестът за бременност на Йени се оказа положителен.

Това беше повратната точка.

Той получи работата. Казаха му, че Хансер му е дала блестяща препоръка. Може би я беше преценил погрешно. Вярно, имаха различия, докато тя му беше шеф, но когато наистина имаше значение, когато Хансер бе принудена да направи обективна оценка на работата му и да оцени шансовете му да свърши нещо добро в „Льовхага“, тя се беше показала като професионалист, бе загърбила личното си мнение и бе описала правдиво отличните му лидерски качества и колко добър администратор е.

Той беше чул някои злобни приказки в участъка. Хората говореха, че Хансер иска да се отърве от него и че дори го е подшушнала тайно на управителния съвет на „Льовхага“, но те просто му завиждаха.

На него, Томас Харалдсон, директор на затвора „Льовхага“.

Той влезе в кабинета си. Може и да не беше много голям, но беше негов. Край на работните станции в обща зала. Харалдсон седна на удобния стол зад бюрото, на което все още нямаше почти нищо, и включи компютъра. Третият му ден тук. Той още не се беше запознал с работата. И това беше съвсем естествено. Единственото, което бе направил досега, беше да поиска всички материали за един от затворниците в крилото с максимална охрана, тъй като от „Риксморд“ се интересуваха от него. Те се бяха обадили пак снощи. Харалдсон сложи ръка върху папката на бюрото си, но се запита дали не трябва да се обади на Йени. Сега те не се виждаха много често. „Льовхага“ беше на шейсет километра от Вестерос, близо един час с кола. Работният му ден сигурно щеше да бъде дълъг. Засега това не беше проблем. Йени сияеше от щастие. В момента светът й беше пълен с възможности. Мисълта за нея го накара да се усмихне. Той реши да й се обади, когато на вратата се почука.

– Влез – каза Харалдсон и остави слушалката.

Вратата се отвори и в кабинета влезе жена на четиресет и пет години. Аника Норлинг, личната му асистентка.

– Имаш посетители.

– Какво? – Харалдсон бързо погледна отворения дневник на бюрото си. Първото му съвещание беше отбелязано с молив за един часа следобед. Пропуснал ли беше нещо? Или, по-точно, пропуснала ли беше Аника нещо?

– „Риксморд“ – отговори тя. – Нямат уговорен час – добави Аника, сякаш прочете мислите му.

Той изруга наум. Беше се надявал, че интересът на „Риксморд“ към „Льовхага“ ще бъде ограничен само до телефонни обаждания. Те не се бяха държали добре с него, докато работеха заедно във Вестерос. Съвсем не. Тъкмо обратното. Бяха направили всичко по силите си да го изключат от разследването въпреки факта, че той отново и отново доказваше, че е ценна придобивка.