Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

По-лоша от завист.

По-голяма от ревност.

По-мъчителна от всичко друго.

Болка по живота, който никога не беше изживял.

Преди две седмици, когато Себастиан видя Ваня и Валдемар да обядват в италиански ресторант недалеч от Главното управление на полицията, му хрумна идея. Не беше най-приятната, която бе измислял. Всъщност тъкмо обратното. Но го накара да се почувства по-добре. Поне тогава.

Докато седмиците минаваха, завистта, която Себастиан изпитваше към Валдемар, постепенно се видоизмени в гняв, а после в нещо, което можеше да бъде описано само като омраза. Ненавист към високия, слаб, елегантен мъж, който можеше да се разхожда с дъщеря му. Неговата дъщеря! Себастиан трябваше да получава онези нежни прегръдки. Той трябваше да получава любовта.

Себастиан!

Никой друг!

На няколко пъти си помисли да й разкаже всичко, но винаги се отказваше в последната минута. Обмисляше идеята да се сближи с Ваня по някакъв начин и после, когато изградят връзка, да й каже истината. Това поне щеше да му даде възможност да бъде с нея. Да я опознае. Тя вероятно щеше да си помисли, че той я е излъгал, но не това го спираше. Големият проблем беше, че независимо кога или при какви обстоятелства й каже истината, това ще разруши връзката й с Валдемар и Ваня ще намрази Себастиан. И без това вече го ненавиждаше.

Нищо не беше лесно, когато ставаше въпрос за Ваня.

Освен ако, разбира се, самата тя не започне да изпитва съмнения към фалшивия си баща. Би помогнало, ако Себастиан направи така, че Ваня сама да свали Валдемар от пиедестала, на който той беше дръзнал да се постави. Не беше невъзможно. Ами ако Ваня започне да открива някои неща за Валдемар, мръсни малки истини, тайни, които петнят името му и помрачават ореола му? Няма нищо по-убедително от личните преживявания и разкрития, за да накараш някого да промени мнението си. Себастиан знаеше това. Често единствено личният опит в някаква ситуация може да те накара да прозреш реалността. Следователно действията винаги са по-внушителни от думите, а личните действия са най-внушителни.

Ако Ваня направи сама такова откритие, тогава може да започне да поставя под съмнение характера на Валдемар. Да мисли, че той може би не е идеалният баща. Че може да е нещо друго. Нещо много по-лошо.

Ако Себастиан можеше да помогне на Ваня да стигне до такова прозрение, това щеше да доведе до отчаяние и объркване. Тя щеше да се почувства самотна и разочарована и щеше да бъде отворена за други влияния, отворена за истината, и вероятно дълбоко в душата си дори щеше да я приветства. Да приветства бащата, който я чака и който тайно е бил наблизо. В този момент тя дори може да се хвърли в обятията му, защото ще се нуждае от него. Наранена и объркана, Ваня щеше да бъде готова за Себастиан.

Планът изглеждаше добър. Сложен и труден за изпълнение, но щеше да промени живота им, ако успееше.

Проучването беше изключително важно. Никой не е съвършен. Всеки крие нещо. Въпросът е да го откриеш. И после да го разобличиш по възможно най-добрия начин.

Планът беше толкова злостен, че дори Себастиан се поколеба малко.

Ако се разбереше, че е замесен по някакъв начин в очернянето на името на Валдемар, всички шансове на Себастиан за взаимоотношения с Ваня щяха да се изпарят безвъзвратно. Ако обаче планът му успееше, това щеше да бъде повратната точка, която търсеше. Спотайвайки се във входа на сградата срещу италианския ресторант, той реши, че Ваня си заслужава. Че тя си струва да се бори за нея.

Себастиан и без това нямаше свой живот.

Той прогони съмненията и се прибра вкъщи, за да потърси един телефонен номер, който много отдавна не беше използвал. Номерът на бившия му главен инспектор, който беше пълна противоположност на Торкел Хьоглунд.

Импулсивен, безскрупулен, напълно подготвен да гази през трупове, ако се наложи.

Бяха го изритали от „Риксморд“, когато се оказа, че е извършвал лично наблюдение на бившата си съпруга и е подставил доказателства, за да се опита да натопи новия й съпруг за свързани с наркотици нарушения с единствената цел да вземе попечителството над децата си. Той беше човекът, от когото Себастиан се нуждаеше в момента.

Троле Хермансон.

Той отговори, след като телефонът иззвъня девет пъти. Отначало искаше да бъбрят за едно време, но Себастиан му даде ясно да разбере, че не се интересува, и накратко обясни какво иска. Завърши с обещанието, че ще му плати няколко хиляди крони, но Троле отхвърли предложението. Хермансон изглеждаше искрено доволен от мисълта, че ще има какво да прави. Трябваха му само няколко дни.