Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Добро утро, поспаланко.

Себастиан въздъхна. Не можеше да реши кое е по-лошо – да ти говорят като на бебе или атмосферата на романтична интимност, която се излъчваше от нея. Вероятно второто. Той вече беше усетил, че нещата ще тръгнат натам, докато вървяха към апартамента й снощи.

Тя го беше хванала за ръката.

Държеше ръката му.

По целия път. Като клиширан образ на двама влюбени, които се разхождат из Стокхолм в лятна нощ. Пет часа след като се бяха запознали. Беше отвратително. Себастиан си помисли да сложи край на всичко още тогава, да се извини и да си тръгне, но беше инвестирал твърде много време и енергия, за да се откаже, преди да е получил онова, за което е дошъл. Онова, от което се нуждаеше.

Сексът беше скучен и вял от негова страна, но поне му даде възможност да поспи няколко часа, а това беше нещо.

Той се прокашля.

– Колко е часът?

– Шест и половина. Какво искаш да правиш днес?

Себастиан отново въздъхна.

– За съжаление трябва да отида на работа.

Лъжа. Той не работеше. Не беше работил от много години, ако не се броеше краткият период с „Риксморд“ във Вестерос преди няколко месеца. В последно време не правеше нищо и възнамеряваше да продължава така. Всъщност нямаше нещо, което искаше да прави, и със сигурност не искаше да прави нищо с Елинор Бергквист.

– Колко време мислиш, че щеше да спиш, ако не те бях събудила?

Що за шибан въпрос? Откъде да знае? Вероятно щеше да го събуди сънят, който рядко не му се явяваше, но беше невъзможно да каже колко дълго щеше да спи. Не че имаше намерение да й го казва. Щеше да си тръгне. Да напусне апартамента й и Васастан колкото е възможно по-бързо.

– Нямам представа... Може би до девет. Защо?

– Два и половина часа. – Показалецът й се плъзна по челото му, надолу по носа и по устните му – жест, който някак беше по-интимен от всичко друго, което бяха правили преди няколко часа. – Ако не искаш да заспиш отново, това означава, че имаме два часа да правим нещо друго, без да пречим на важната ти работа. – Пръстът й продължи надолу по брадичката му, гърлото, гърдите и под олекотената завивка.

Себастиан срещна погледа й. Зелените й очи. Забеляза, че върху ириса на лявото има кафяво петънце. Ръката й продължи да се плъзга надолу.

И той реши, че в края на краищата, има нещо, което може да прави с Елинор.

Закуска.

Как успя Елинор да го убеди да се съгласи?

Необмислено, неволно изтървано обещание след секс?

Прозорецът в кухнята, който гледаше към вътрешния двор, беше отворен, но в апартамента все още бе топло. Отвън се чу ревът на мотоциклет, но иначе беше тихо. Тишината на лятно утро. Себастиан се запита кой ли ден е, докато погледът му обхождаше закуската на масата. Кисело мляко, два вида корнфлейкс, мюсли, прясно изцеден сок, сирене, шунка, немски наденички, кисели краставички, домати, чушки, парчета диня. Сряда ли беше? Или вторник? Кухнята се изпълни с ухание на прясно изпечен хляб, когато Елинор извади тавата от фурната и уви в кърпа минибагетите. Остави ги в плетена кошничка за хляб, сложи я на масата, усмихна се и отново се обърна към плота в средата на просторната кухня. Себастиан не беше гладен. Чайникът изсвири. Елинор наля вряла вода в чашата пред него. Той се вгледа в чашата, наблюдавайки как водата стана тъмнокафява веднага щом влезе в допир с гранулите на дъното. Елинор явно изтълкува погледа му като критичен.

– Съжалявам, имам само разтворимо кафе. Аз пия чай.

– Няма проблем.

Тя наля вода и в своята чаша и занесе чайника на плота, но докато се връщаше, спря.

– Искаш ли мляко?

Елинор се усмихна, седна срещу него, взе пакетче чай – лимон и джинджифил – потопи го в чашата си и го вдигна и спусна няколко пъти. Улови погледа на Себастиан и пак се усмихна. В отговор той съумя да изкриви устни в нещо, което с известно количество добра воля можеше да се изтълкува като усмивка, и после отмести поглед встрани. Не искаше да бъде тук. Обикновено избягваше ситуации като тази. И сега си спомни защо. Не понасяше фалшивото чувство за обвързаност и мисълта, че имат нещо общо въпреки факта, че никога повече няма да се видят. Той се втренчи в кухненските шкафчета и остави мислите си да блуждаят, докато Елинор разбъркваше лъжичка мед в чая си. Тя извади минибагета от кошничката, разряза я на две, намаза я с масло и добави сирене, шунка и две кръгчета жълта чушка. Отхапа залък и докато дъвчеше, погледна Себастиан, който все още се беше втренчил в точка някъде зад нея.