Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Първите съмнения обаче се появиха, преди таксито да завие на източния паркинг. Чувството, че нищо не се е променило, го блъсна с всичка сила. Мястото беше същото. Той се беше променил. Щеше ли да проработи идеята му? Себастиан се помъчи да прогони мисълта, като се отправи целеустремено към „Блок В“, сякаш можеше да преодолее колебанието си с чисто физическа мускулна сила.

Към него се приближаваше група момичета – студентки, съдейки по възрастта им и учебниците, които носеха. Едната му напомни на Ваня с русата си коса. Вероятно беше по-млада от нея, но не много. Погледна момичето. Той стоеше пред „Блок В“ заради Ваня. Стефан беше прав. Себастиан се нуждаеше от собствен живот, ако иска да застане пред нея, както е редно, и да разкрие кой е. Може би да бъде приет. Вероятно не обичан, но определено приет.

Той се нуждаеше от собствен живот. Затова беше тук.

Почувства, че енергията се завръща.

Той влезе в „Блок В“.

В свят, който не беше посещавал много, много години.

Провървя му. Вероника Форс беше свободна и можеше да го приеме веднага. Служителката на рецепцията го поведе по дълъг коридор към малък, добре подреден кабинет с бюро и два стола.

Жената зад бюрото изглеждаше изненадана, когато Себастиан влезе. Той се усмихна, ръкува се с нея и без да го поканят, седна на стола срещу нея.

– Здравейте. Казвам се Себастиан Бергман.

– Знам. – Тя не му се усмихваше. Затвори папката, върху която работеше, и се втренчи в него. Той не можеше да разбере дали Форс е само изненадана, че го вижда, или и раздразнена. Това определено беше нещо.

– Вие ли сте Вероника Форс?

– Да – троснато отговори тя.

– Дошъл съм за лекцията, която планирахме преди известно време. – Себастиан извади договора от вътрешния си джоб и го сложи пред нея. – Това е подробно въведение към изготвянето на профил на престъпник.

Форс взе договора и го погледна.

– Но това е било преди десет години.

– Нещо такова. Помислих си, че може би все още проявявате интерес. Материалът е актуален. – Себастиан отново се усмихна колкото можеше по-мило.

– Шегувате ли се? – Форс махна очилата си за четене и го погледна.

– Не. Когато се шегувам, съм много по-забавен. Мога да бъда доста остроумен. – Той пак се усмихна. Тя – не. В очите й имаше нещо познато.

– Кажете ми една основателна причина защо да водя този разговор с вас. Все още ли се занимавате с изследователска работа? Изведнъж изчезнахте от лицето на земята, а сега се появявате и искате да уважим договор отпреди десет години.

Себастиан реши да престане да се усмихва. Тази тактика се бе оказала напълно неуспешна с жената, която гневно се беше втренчила в него. Тя започваше да го дразни. В края на краищата, Форс беше поискала услугите му. Експертното му мнение и богатите му познания. Той все още ги имаше. Малко уважение не би било излишно.

– Аз все още съм най-добрият специалист по изготвяне на профили на престъпници в Швеция. Мога да ви обещая, че няма да останете разочарована, макар напоследък да не съм много активен в академичния свят.

– А къде сте били активен? Публикували ли сте нещо от деветдесетте години насам? Работите ли? Правите ли нещо изобщо?

– Вижте, ако се съмнявате в способностите ми, мога да предложа лекция като гост, за да видите какво мога. Еднократно, така да се каже.

– О, да, вие сте свикнали с еднократните неща, нали?

Тонът й стресна Себастиан. Звучеше лично. Гневен. Може би обиден. Той я погледна, но пак не я позна. Дори очите й, които му се сториха познати преди секунда, не му говореха нищо. Напълняла ли беше? Или отслабнала? Подстригала ли беше косата си? Нямаше представа. Умът му работеше на пълни обороти. В нея имаше нещо. В онзи ядосан, леко писклив глас. Изведнъж в паметта му изплува неясен спомен. Твърде мъгляв, за да го проумее напълно, но Себастиан остана с убеждението че макар да не я помнеше, я беше виждал гола. На стълбище в Бандхаген. Бледият, замръзнал образ на отдавна отминал момент. Гола жена, която му крещи разярено на стълбище. Дали пък не й беше казал да върви по дяволите? Или пък тя му го беше казала?

Толкова лошо ли беше положението?

Вероника Форс скъса договора пред очите му и му показа среден пръст.

Да, положението наистина беше толкова лошо.

За съжаление.

– Познайте кой е новият директор на затвора „Льовхага“?

Ваня се настани удобно на стола и обходи с поглед тримата си

колега около масата в стаята. Били се усмихна. Ваня не можеше да се отърси от тази мисъл. В колата, докато се връщаха в Стокхолм, тя няколко пъти отбеляза, че пак са се натъкнали на Томас Харалдсон. Директор на затвор. Как беше възможно? Къде им е бил умът? Подкупи, пълно замръзване на мозъка или някой, който беше твърдо решил да съсипе „Льовхага“, бяха единствените обяснения, за които се сети, за да изтълкува назначението му.