Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Убиецът заловен, а човекът, решил случая, работи в “Льовхага”, където е затворен Хинде.

Щеше да бъде страхотно.

Харалдсон все още се усмихваше, когато влезе в килията на Едвард Хинде.

– Изглеждаш щастлив. – Както обикновено, Хинде седеше на леглото с гръб към стената, свил колене до гърдите си. – Нещо хубаво ли се е случило?

Столът пред бюрото беше издърпан и обърнат към леглото. Харалдсон седна. Не можеше да започне да говори направо за надеждите си за срещата и в същото време искаше да поддържа доброто настроение на Хинде, който, изглежда, бе оценил бъбренето им за незначителни неща предишния път. Пък и Харалдсон имаше няколко причини да бъде щастлив.

– Утре имаме годишнина от сватбата. Йени и аз.

И това му напомни... Харалдсон бързо се озърна наоколо, за да провери дали ще види някъде снимката на съпругата си. Не беше на показ. И по-добре. Ами ако някой от персонала видеше снимката на жената на директора на затвора, закачена на стената в килията на убиеца?

– Прекрасно – отвърна Хинде. – Колко години?

– Пет.

– Дървена сватба.

– Виж ти! Откъде знаеш? Малко хора знаят. – Харалдсон беше искрено учуден. Беше го потърсил в Гугъл преди няколко месеца.

– Ще се изненадаш колко много неща знам – отговори Едвард, осъзнавайки че прозвуча по-самодоволно, отколкото възнамеряваше.

– Трябва да участваш в някое телевизионно състезание.

– Да... но мисля, че това няма да стане.

– Няма.

Хинде го погледна развеселено, когато Харалдсон млъкна. В съзнанието му започна да се оформя план за бъдещето. За да е абсолютно сигурен и безопасен, той се нуждаеше от някои неща. Томас Харалдсон можеше да осигури повечето. Двеста и четиресетте минути на компютъра довечера щяха да набавят останалите. Едвард вече знаеше, че утре Харалдсон има годишнина от сватбата. Така както отдавна знаеше, че новият директор на затвора е бил полицай.

Той беше направил задълбочено проучване, когато чу, че „Льовхага“ ще сменя началника си. Ако самият Харалдсон не бе повдигнал въпроса за годишнината от сватбата, Хинде щеше да се опита да насочи разговора в тази посока, но сега не беше необходимо.

– Е, как ще празнувате? – попита той с неподправен интерес. – Годишнината от сватбата – поясни.

– Закуска в леглото като начало на деня, а после говорих с шефката й в работата и уредих да я освободят за няколко часа. Преди обяд ще я вземе кола и ще прекара следобеда в луксозен козметичен салон.

– Къде работи Йени?

– В счетоводна фирма на име БДО. А накрая ще имаме специална вечеря.

– Значи ден, изпълнен със специални наслади.

– Йени ще получи и ябълково дръвче. Сорт „Ингрид Мари“. За нашата градина.

– Много си внимателен.

– Тя го заслужава.

– Сигурен съм.

Двамата отново се умълчаха, но тишината по никакъв начин не беше тягостна или неловка. Харалдсон осъзна, че е доволен, че седи там. Изненада се колко приятно е да бъбри с Хинде. Той слушаше. Наистина слушаше. Освен Йени Харалдсон не можеше да се сети за никой друг, който е толкова искрено заинтересуван и толкова... насърчаващ. Но въпреки че бе успял да установи истинско разбирателство с Хинде, не трябваше да забравя целта на посещението си.

– Както сигурно разбираш, имам няколко въпроса, на които бих искал да отговориш. – Той се надяваше, че не е бил твърде директен. Твърде напорист. Не искаше Хинде да остане с убеждението, че се срещат само за да го използва.

Очевидно нямаше проблем. Хинде провеси крака от леглото и се наведе напред.

– Отлично, защото ще искам някои неща. – Едвард се усмихна обезоръжаващо и разпери широко ръце. – При това положение всеки печели.

– Да – каза Харалдсон и отвърна на усмивката му, убеден, че той ще спечели най-много. И Хинде би се съгласил, защото Харалдсон имаше и най-много да изгуби.

Две неща.

Оказа се, че Хинде иска две неща. Харалдсон ги нямаше у себе си, нито можеше да ги вземе от, Льовхага“, поне не и без да привлече куп нежелани въпроси. Ето защо той се върна в кабинета си и каза на Аника, че ще излезе за малко. Качи се в колата си и отиде в малкия търговски център.

Две неща. Две бързи посещения в два магазина. На връщане погледна покупките на предната седалка и се помъчи да разбере защо ги иска Хинде. Освен това се зачуди дали е неправилно и неетично да му ги даде. Реши, че не е. Бяха напълно безобидни продукти. Не беше като да даде на Хинде достъп до оръжие или нещо подобно. Едното беше обикновено лекарство, което се продаваше без рецепта, а другото – зеленчук. Вероятно кореноплодно растение. Харалдсон не беше сигурен.