Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Не нарушавай обещанията си, Томас. Не и когато си ги дал на мен.

Изведнъж Харалдсон видя един различен Хинде, въпреки че той не беше помръднал нито един мускул, нито бе повишил тон. Очите му обаче потъмняха. В думите му прозвуча сила, каквато Харалдсон не беше чувал дотогава. В гласа му имаше заплаха. Смъртоносна заплаха.

Харалдсон изпита чувството, че последното, което бяха видели четирите жени, убити от Хинде, преди да умрат, е бил човекът, който в момента седеше пред него. Той се запромъква към вратата.

– Ще дойда пак.

– Винаги си добре дошъл.

Предишният Хинде се беше завърнал. Той спокойно се наведе напред и бързо скри в леглото шишенцето и буркана. Преобразяването му стана толкова бързо, че Харалдсон не беше сигурен дали изобщо го е видял да се случва, но погледът към настръхналите косъмчета на ръцете му потвърди, че се е състояло.

– Ще получиш името – тихо добави Хинде, – когато свършиш едно последно нещо.

– Какво? – промълви Харалдсон.

– Кажи „да“.

– На какво?

– Ще разбереш кога и на какво. Само кажи „да“. И тогава ще отговоря на един въпрос.

Харалдсон го погледна и излезе от килията. Не беше минало по плана. Съвсем не. Но той имаше още един шанс. Кажи „да“. Какво ли имаше предвид Хинде? Какво искаше от Ваня Литнер? Какво щеше да прави с нещата, които му занесе Харалдсон? Много въпроси. Твърде много, за да може да се съсредоточи върху „Льовхага“ 2014 г. Виждания и цели“.

Той реши отново да се възползва от гъвкавото работно време и да се прибере вкъщи. При Йени.

Себастиан се събуди в пет. Беше спал по-добре, отколкото очакваше. Сънят пак го беше събудил както обикновено, но му липсваше нещо от съкрушителната сила, която имаше понякога. Той отпусна дясната си ръка и се протегна внимателно. Тя лежеше до него.

Себастиан се измъкна от леглото, обу слиповете си и тръгна да провери дали е пристигнал вестникът. Вратите на всички други стаи бяха широко отворени. Така, както ги беше оставила Елинор. Отиде да ги затвори с известно нежелание. Не беше влизал в три от стаите от няколко години, затова не устоя и надникна вътре, преди да затвори вратите. Апартаментът наистина беше хубав, погледнат през нечии други очи. Очите на Елинор. Особено когато ниското утринно слънце светеше през големите прозорци. Отворените врати и стаите обаче бяха от друг живот. Живот, за който Себастиан не искаше да му напомнят. Фактът, че Елинор беше нахлула тук, бе достатъчно голяма промяна. Останалата част от живота му щеше да остане недокосната, непокътната.

Снощи бяха разговаряли за всичко възможно. Себастиан и Елинор. В кухнята. Тя му разказа за Харалд, бившия си съпруг, който се върнал у дома един ден и заявил, че иска развод. Ей така, направо. Срещнал друга. Това очевидно било изключително болезнено. Накарало я да се съмнява в себе си. Случило се преди няколко години. Известно време Елинор опитала запознанства по интернет, но не се срещнала с никого. Било много трудно. Ами Себастиан? Защо е сам? Той успешно успя да отклони въпроса. Остави я да говори, пиеше кафе и слушаше баналните й глупости и анализи за секса и взаимоотношенията, които явно беше прочела в женски списания. Странно, но не мразеше всяка дума, както обикновено. Вероятно нямаше сили или беше потиснат заради всичко, което се беше случило, но както и да погледнеше на нещата, стигаше до едно и също заключение.

Харесваше му, че Елинор е тук.

Тя се смееше много, водеше обикновен, лековат разговор и не му обръщаше много внимание какво говори. Странно беше около него да има някой, който не се засяга от язвителните му забележки. Това някак го разубеждаваше да продължи с тях. Елинор беше много забавна. Себастиан не знаеше какво да прави с нея, но тя беше разнообразие. Нещо ново.

Той остави сутрешния вестник на масата, взе телефона и позвъни на Троле. Пак не отговори никой. Безпокойството на Себастиан се възвърна. Защо не отговаряше Троле? Сигурно се беше случило нещо. Изведнъж изпита странно желание да се върне в леглото при Елинор. Да спре реалността. Той изведнъж осъзна какво представлява тя за него. Елинор беше някой, към когото можеше да се обърне, когато нещата станат трудни. Някой, който винаги беше доволен, че го вижда. Някой, който забравя всички неприятни неща, които той е казал.

Себастиан ясно осъзна защо не се чувства виновен, когато мисли за Лили.

Елинор беше като домашен любимец.

Някои хора имаха куче, а Себастиан се беше сдобил с Елинор.