Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Каква голяма стая! Ще стане чудесна трапезария!

Поне не го бяха направили в леглото, където той спеше с Лили. Пък и това място не беше истинският им дом. Те прекараха много време тук, но когато се ожениха, се преместиха в Кьолн.

– Имаш дори библиотека!

Това наистина беше нещо специално за жената, разглеждаща стаите, които Себастиан не използваше напоследък. Елинор беше интересна по начин, който той не можеше да опише. Колкото и твърдо да я отблъскваше, тя продължаваше да се връща. Като отскачаща топка, която поглъща енергията на отблъскването му. Себастиан изобщо нямаше предвид това, когато отиде на беседата за Юси Бьорлинг и се запозна с нея. От друга страна обаче, оттогава се бяха случили куп неочаквани неща, меко казано. Неща, за които той бе успял да забрави за известно време. Каквото и да се кажеше за Елинор, един факт беше неоспорим. Тя го разсейваше от всичко.

След няколко минути Елинор се върна. Беше облякла ризата му, без да закопчае копчетата. Червената й коса блестеше и тя приличаше на героиня от френски филм. Женствена и неустоима. И сякаш беше гледала същия филм, тя седна на леглото, подви крака под себе си и го погледна.

– Апартаментът ти е огромен.

– Знам.

– Защо не го използваш целия?

– Целият е за теб.

Очите й блеснаха като на дете на Коледа.

– Наистина ли?

– Не, но каквото и да кажа, ти все чуваш друго.

Елинор го сръга закачливо, както винаги без да обръща внимание на хапливите му забележки. Те и без това, изглежда, нямаха никакво въздействие върху нея.

– Ще оправим това място, обещавам.

– Нищо няма да оправим. Може да останеш за няколко дни, но после се изнасяш.

– Разбира се. Няма да бързаме. Ако не ме искаш тук, ще си тръгна веднага. – Тя го възседна и го целуна в устата.

Да, определено беше гледала същия филм.

– Е, добре. Не искам да живееш тук.

Елинор се усмихна на опита му. Всъщност не го слушаше.

– Но защо? Ти каза, че се тревожиш за мен. Аз съм тук, така че можеш да ме държиш под око. Пък и се нуждаеш от мен.

– Не се нуждая от никого.

– Не лъжи, скъпи. Нуждаеш се от някого. Това е очевидно.

Себастиан не знаеше какво да каже. Елинор беше права. Той наистина се нуждаеше от някого, но не от нея. Определено не от нея. Тя не дочака отговора му и отиде в кухнята да направи кафе. Той лежеше и я слушаше. Елинор си подсвиркваше, докато търсеше кафето.

Никоя не го беше правила досега.

Това обаче не беше най-лошото.

Най-лошото беше, че му харесваше.

– Едвард Хинде иска да говори с теб.

Аника надникна в кабинета на Харалдсон. Той вдигна шава от материалите, които четеше на единия от двата фотьойла в стаята. „Льовхага“ 2014 г. Виждания и цели“. Беше стигнал едва до втората страница на документа от трийсет листа, на масата пред него имаше тефтер, в който той си записваше изразите, които не разбираше, и областите, в които трябваше да придобие повече основни знания и информация. Досега беше запълнил половин страница. Двайсет и пет процента от текста беше неразбираем. Поради тази причина Харалдсон остана доволен, че има възможност да остави документа и да насочи вниманието си към по-важни неща.

– Така ли?

– Да. Обади се един от надзирателите. Колкото е възможно по-скоро.

Харалдсон скочи от фотьойла и излезе от кабинета. Най-после. Няколко пъти беше изпитал желание да отиде в крилото с максимална охрана. Само да се отбие за малко. Но трябваше да балансира нещата. Не биваше да изглежда прекалено нетърпелив, но и не искаше да губи връзка. Да охлади близостта, която се бе създала между тях. Сега обаче Хинде беше направил първата крачка. Той бе поел инициативата. Това беше добър знак. Харалдсон се надяваше, че ще се срещнат отново. Не можеше да отлага повече заповедта за посещение на „Риксморд“. Трябваше да им разреши да говорят с Хинде. Обаче искаше пръв да отиде при него. Да направи пробив в случая. Ами ако Хинде му каже нещо решаващо важно? Ако стане така, че утре Харалдсон не само празнува годишнината от сватбата си, но и прочете в сутрешния вестник, че серийният убиец, който тероризира Стокхолм, е заловен? Може би щеше да пише, че според непотвърдени източници ключовите парчета от пъзела са били предоставени от персонала на „Льовхага“. В най-добрия сценарий щяха да споменат неговото име. Вчерашният „Експресен“ беше направил връзката между Едвард Хинде и скорошните убийства. Не намекваше, че Хинде е замесен по някакъв начин, но някой очевидно беше издал факта, че има сходство в метода на действие. Харалдсон забеляза в интернет, че според „Риксморд“ става дума за имитатор. Жертвите от деветдесетте години бяха на първите страници в новините. Имаше и колонка с факти за Хинде и кратко обобщение какво се е случило тогава.