Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Доволен, че е намерил определение за връзката им, той направи кафе и прочете вестника. Отиде до денонощния магазин и купи закуска и обяд за себе си и Елинор. Не искаше тя да излиза да пазарува, а да стои в апартамента. За по-сигурно.

Елинор седеше в кухнята, облечена с неговата риза, когато Себастиан се върна.

– О, ходил си да ни купиш закуска! Много си мил.

Той започна да разопакова храната.

– Не искам да излизаш. Трябва да стоиш в апартамента.

– Не се ли престараваш малко? – Тя стана и го целуна по бузата, а после подскочи и седна на плота. – Няма да изчезна, ако изляза за малко.

Себастиан въздъхна. Нямаше сили да спори с нея.

– Не можеш ли да направиш каквото ти казвам? Моля те.

– Добре, но в такъв случай ще трябва да вземеш нещо за вечеря, когато се прибираш вкъщи. Ще направя списък. – Елинор скочи на пода. – Къде има хартия и нещо за писане?

Себастиан посочи едно от чекмеджетата под плота, върху който беше седяла. Елинор го издърпа и извади черна химикалка и малък бележник. Седна до масата и започна да пише.

– Спагети, пържоли от филе, салата, лук шал от, кафява захар, балсамов оцет, телешки бульон, царевично брашно. Кажи ми, ако имаш някои от тези неща. Предполагам, че имаш масло? Ами червено вино?

– Не мисля.

Елинор вдигна глава от списъка с изненадано изражение.

– Никакво?

– Не, никакъв алкохол.

– Защо?

Имаше причини. Преди няколко години Себастиан бе прекарал няколко месеца, опитвайки се да избегне съня с помощта на алкохол и едва не стана алкохолик отгоре на всичко. Беше склонен към пристрастяване. Имаше проблеми с поставянето на граници. Не беше необходимо обаче Елинор да знае тези неща.

– Нямам – повдигна рамене той.

– Но ако не пиеш, може ли да вземеш бутилка червено вино за соса? И ще имаш ли нещо против, ако аз изпия една чаша?

– Не.

– Предпочиташ ли картофи вместо спагети?

– Все ми е едно.

– Добре. Имаш ли любим десерт?

– Не.

– В такъв случай аз ще реша.

Елинор продължи да пише. Себастиан продължи да закусва. Нормално ежедневие. Той никога през живота си не беше ходил да пазарува със списък. От друга страна обаче, не беше и срещал някоя като Елинор досега.

Себастиан реши да върви пеша, тръгна по „Кроноберг“ и пристигна в „Риксморд“ преди всички останали. Седна в Стаята и зачака другите. Взе телефона и позвъни на номера, който вече беше набирал безброй пъти. Въпреки че Троле не отговаряше, безпокойството на Себастиан беше намаляло. След закуска с Елинор пак си бяха легнали. Подхождаха си изключително добре от сексуална гледна точка. Не беше любов. Определено не. Но все пак беше нещо. Любовта наранява. Това тук – не.

Преди Себастиан да излезе, Елинор извади чиста риза и му каза да се избръсне добре. Животът беше странен. Неотдавнашното му пътуване беше толкова напрегнато, че скоро нищо нямаше да го изненадва. Трябваше обаче да намери Троле. Въпросът беше как да го направи. Можеше ли да помоли Били за помощ? Не беше необходимо да му казва цялата истина, но можеше да сподели, че е ходил при Троле, когато е осъзнал, че го следят. Да помолиш стар приятел за помощ нямаше да прозвучи толкова невероятно. Били умееше да пази тайни и в момента отношенията му с Ваня изглеждаха обтегнати, затова едва ли щеше да й каже нещо. Очевидно беше, че е започнал да се опитва да си проправя път нагоре в йерархията, а Ваня се съпротивляваше. Разбира се, тя никога нямаше да го признае, но за Себастиан беше ясно, че според нея Били е започнал да се надскача. Една група винаги работи най-добре, когато всеки приема ролята си и не поставя под съмнение тази на другите. Затова Себастиан никога не можеше да се вмести в група. Кръвта на живота му беше да поставя под съмнение всичко. Били наистина го бе смаял, оказал се беше доста добър полицай. Освен това във Вестерос тайно му беше помогнал да открие Ана Ериксон и настоящия й адрес. Можеше да бъде полезен съюзник в издирването на Троле. Себастиан смяташе да отиде в дома на Троле след сутрешното съвещание. Ако не намереше нищо там, щеше да говори с Били. Доволен от плана си, той стана и си взе кафе от машината в трапезарията. Събра мислите си и се зарече днес да не се кара нито с Ваня, нито с Торкел. Трябваше да защити присъствието си в екипа, да сътрудничи, не да създава конфликти.

След трийсетина минути и две чаши кафе започнаха да пристигат другите. Поглеждаха го бегло, въпреки че беше с чиста риза. Нямаше ли поне двете жени да забележат?