Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Включително неговата роля.

Ваня Литнер беше дъщеря на Себастиан Бергман.

Сега това му беше абсолютно ясно. Денят беше един от най-хубавите в живота му и истински момент на преди и след това.

Преди да знае за Ваня.

След като разбра за Ваня.

И сега Хинде беше необходим. Едвард Хинде и никой друг.

Ралф вече беше пречка. Той беше полезен по време на пътуването. Информацията, която беше доставил, бе изключително важна, но въпреки това той не беше нищо повече от червейче, което нямаше куража да погледне Хинде в очите. Момченце с върлинесто тяло, което напоследък бе започнало да възприема роля, която не му беше по силите. Едвард бе осъзнал нарастващото самочувствие на Ралф, когато изведнъж откри, че навсякъде във fygorh.se сред произволно подбраните материали са разпръснати хиперлинкове и цитати за скорошните убийства. Имаше по нещо на всяка страница.

Медийното внимание не беше важно за Хинде. Беше банално и едностранчиво и не му доставяше реално задоволство. Обаче имаше въздействие върху Ралф. Той беше станал като тийнейджър, който иска да бъде забелязан. Хиперактивен. Търсещ признание. Вярно, това беше естествено развитие на нещата и Едвард знаеше, че рано или късно тази промяна ще се случи. Ала скоростта, с която ставаше, го изненада. По-рано Ралф боготвореше Хинде, а сега се кланяше на друг бог – светлината на прожекторите.

Едвард си спомни как се запознаха. Ралф успя да смотолеви, че е прочел всичко за него. Чувствал, че много си приличат и че са сродни души. Че имат много общи неща помежду си. Високият, мършав мъж срещу Хинде показа толкова очевидни знаци на покорство и слабохарактерност, че той веднага разбра колко лесно ще бъде да го направлява. Не знаеше накъде и на какъв етап, но започна да обработва Ралф незабавно и резултатът надмина всичките му очаквания. Ралф му разказа за бодната си майка – очевидно общото нещо между тях. На Хинде му хрумна да го накаже, защото е нарекъл майка му болна, но се въздържа. Винаги имаше възможност да му наложи наказание, докато шансът да манипулира някого точно както иска, беше далеч по-рядък. Ралф му разказа и за „дядо“ си, за вилата и хората с маски на животни. Това беше другото общо помежду им. Насилието. Едвард го остави да продължи. Ралф никога нямаше да разбере колко много общи неща имат помежду си, защото това винаги щеше да бъде засенчено от разликите между тях.

През целия си живот Ралф никога не беше отстоявал своето.

А Хинде – винаги.

В същото време Ралф му помагаше. Той беше един от представителите му в реалния свят навън. Източникът му на информация за големия план.

Безценен в краткосрочен период.

А в дългосрочен – абсолютно заменим.

И в този момент му хрумна идеята. Едвард ясно съзря идеалната употреба на червея. Мястото, където някой, който е готов непрекъснато да се огъва, можеше да бъде най-полезен в новия пейзаж, който Хинде видя пред себе си. Беше съвършено. Само трябваше да се направи по правилния начин. Начинът, който щеше да причини най-много болка на Себастиан.

Едвард започна, като възложи на Ралф нова задача.

Не бяха останали много.

Хинде искаше да запази една за себе си.

Ето защо трябваше да бъде Елинор Бергквист.

Планиране. Търпение. Решителност.

Трите най-важни думи за него в момента. Този път нищо не трябваше да се обърква. Дългият кухненски нож, нощницата и найлоновите чорапи бяха прилежно подредени в черната спортна чанта, която чакаше в коридора. Храната и напитката бяха в найлонов плик до нея. Цифровият фотоапарат беше в джоба му заедно с по-малък, остър като бръснач туристически нож „Ледерман“. Той беше облякъл синя памучна фланелка и бежов памучен панталон, същите дрехи, които бе носил по време на първите четири убийства. Добре облечен, но анонимен. Когато отиде за Ана Ериксон, Ралф за пръв път се беше дегизирал. Чувстваше, че маскировката ще му потрябва. Времето му за планиране беше минимално и той трябваше да нанесе удара в определен период. Тя не живееше сама и може би беше предупредена. Ралф трябваше да се погрижи Ана да го пусне да влезе в апартамента. Затова се бе дегизирал. Беше се отклонил от ритуала. И последва наказание. Появил се беше възрастният натрапник.

Ралф отиде във фризьорския салон на ъгъла веднага щом получи името на Елинор Бергквист чрез fygorh.se . Подстригваше косата си точно на всеки деветдесет и един дни. Ритуали. Сега обаче не искаше подстригване, а друга прическа. Това малко го стресна, защото беше отклонение от ритуала. Беше сменил шапката си с друга в същия стил, но в различен цвят. Той я пъхна в задния си джоб и закачи слънчевите очила отпред на фланелката си, вместо да ги сложи на очите си. Поне бяха у него. Нямаше да наруши ритуала. Само го видоизменяше.