Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Последния път отне два дни.

– Каза ли им, че е спешно? Че е важно?

– А ти как мислиш? – Торкел пак заговори на Били и Ваня. – Какво правим сега?

– Изпратих униформени полицаи да говорят с онези, на които са се обаждали затворниците от „Льовхага“ – отговори Ваня. — Би трябвало скоро да чуем нещо.

– Видях, че е пристигнал списъкът на служителите в отделението с максимална охрана – добави Били. – Веднага ще се заема с това.

Себастиан осъзна, че Торкел гледа към него. За момент не можа да разбере какво става, но после схвана, че от него също се очаква да отговори на въпроса.

– Аз ще продължа онова, което правя – отвърна той.

Никой не попита какво е то. Съвещанието свърши. Себастиан излезе последен от стаята. Значи сега търсеха сребриста тойота. И Роланд Юхансон. Троле вече знаеше за тойотата, но Себастиан трябваше да му каже, че е замесен още един човек. Това можеше да е важно.

Той позвъни на Троле, докато излизаше, но пак не отговори никой.

Той беше нарушил собственото си правило да използва компютъра само след като заключат килиите. Веднага след обяда Хинде затвори вратата и бързо се включи в интернет. Щеше да бъде в безопасност половин час. Налагаше се да го направи. Трябваше да потвърди подозренията си. Когато прочете имейла на Ралф, времето сякаш спря. Той се втренчи в текста. Не знаеше колко време е минало – пет, десет или двайсет минути. Нямаше значение. Сега вече можеха да конфискуват компютъра.

Едвард вече знаеше онова, което му трябваше.

Ана Ериксон се беше омъжила за Валдемар Литнер осемнайсет месеца след раждането на Ваня. Той е бил в университета в Гьотеборг през есента, когато Ана е забременяла. Нищо не предполагаше, че Валдемар я е познавал тогава. Беше работил в Есекс, когато се бе родила Ваня. Кой баща на новородено дете би постъпил така? Валдемар се беше преместил в Стокхолм, когато Ваня е била на шест месеца.

Ралф беше успял да намери и свидетелството за раждане на Ваня.

Там пишеше „Баща неизвестен“. Две обикновени думи. Коя жена би написала това и би се омъжила за същия човек осемнайсет месеца по-късно? Това беше немислимо.

По-вероятно беше, че Ана знае кой е бащата, но той не е поискал да поеме отговорността. Мъж, който сменяше жените като носни кърпи. Мъж, който я беше зарязал и бе заминал за Съединените щати, защото така му бе скимнало.

Себастиан Бергман.

Това би обяснило защо той следи Ваня и я наблюдава от разстояние, без да смее да й се обади, както и потребността да я защити по време на неотдавнашния разпит.

Косвените доказателства бяха убедителни, но Хинде трябваше да бъде сигурен. Не биваше да греши. Трябваше да знае дали Ана Ериксон и Себастиан Бергман са се срещали в миналото. Дали са имали връзка през 1979 година. Ана Ериксон не беше следвала в Стокхолмския университет, затова не беше много ясно. Ралф обаче беше открил връзка между двамата. И то във фейсбук.

Едвард не можеше да повярва колко много информация оставят там някои хора. Съвсем свободно. С минимална защита, което означава, че всеки може да влезе и да прегледа всичко. Карин Летандер беше сред тези хора. Тя беше студентка на Себастиан през 1979 година и обичаше да качва снимки от миналото, когато тя и приятелите й са били млади и красиви. Най-щастливите дни в живота й, както се бе изразила. Цялата й папка със снимки, която беше обемиста, се отваряше за всеки, който посети уебстраницата й. Включително Ралф. За да улесни нещата още повече, Карин беше подредила снимките по години и бе отделила много време да напише кратки банални коментари до всяка. За човек, който търсеше истината, това беше златна мина.

В папката за 1979 година имаше пет снимки.

Най-важната от тях беше направена на някакъв купон в Швеция и показваше Карин, Себастиан и жена, която Хинде не познаваше. Ана Ериксон. Всичките се усмихваха на обектива и Себастиан беше сложил ръка на рамото на жената. Отдолу пишеше: „Есенен купон в университета. И Ана Ериксон беше там. Чудя се какво ли е станало с нея?“.

Да, какво ли е станало с нея?

Е, сега имаше един човек, който знаеше. Хинде току-що беше открил последното парче от пъзела, който превърна в истина едно глождещо го подозрение.

Всичко съвпадаше. Ана сигурно беше забременяла в началото на есента на 1979 година. Нищо чудно това да има нещо общо с купона.

Едвард стана. Не го свърташе на едно място, колкото и да се опитваше. Пролуката, която търсеше, се бе превърнала в пукнатина, дълбока като бездна. Достатъчно голяма за изумителни вероятности. Велики постижения. Идеално отмъщение. Главата му се замая и целият план драстично се промени.