Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Къде е Урсула? – попита той. Предположи, че ще имат съвещание.

– Сигурно още е в каменоломната – отговори Торкел. – Не ми се е обаждала.

Той се обърна към Били и Ваня, които мълчаливо седяха в другия край на масата. Те се спогледаха, но явно никой от тях нямаше желание да говори.

– Ти го направи – троснато каза Били и се облегна назад на стола, сякаш искаше да подчертае думите си.

– Защо?

– Вероятно така е най-добре.

Себастиан ги наблюдаваше с нарастващ интерес. Ясно беше, че двамата не само са работили тази сутрин. Случило се беше и нещо друго. Въпреки кратката размяна на реплики беше невъзможно да не забележиш мразовитата атмосфера между тях. Интересно.

Ваня повдигна рамене и разказа какво се е случило, откакто са излезли от управлението. Изгорелият форд в каменоломната, свидетелката, Роланд Юхансон, шофьорът на автобуса, Брюна.

– Проверихме в Брюна – поде Били, без да го питат. – Там не живее никакъв Роланд Юхансон и никой с това име, на когото препращат пощата там.

– Но вчера в Брюна е била открадната кола – отново се обади Ваня. – Сребриста „Тойота Аурис“. Часът съвпада.

– Това е колата! – извика Себастиан, твърде високо и въодушевено. Всички го погледнаха.

– Откъде знаеш? – Ваня изрече на глад мислите на тримата.

Себастиан се прокле. Знаеше, защото Троле му беше казал, че човекът, който го следи, кара сребриста японска кола. Знаеше, защото Троле я беше видял пред жилищния блок на Ана Ериксон.

Но какво знаеше и какво можеше да им каже, бяха две съвършено различни неща. Не можеше да каже нищо за Троле и Ана, нито как е разбрал, че тойотата е свързана с разследването.

Другите все още го гледаха и чакаха отговор.

– Не знам – тихо отвърна Себастиан и се изкашля. Гласът не трябваше да го предава, ако искаше да се измъкне от създалата се ситуация. – Не знам , очевидно – повтори той. – Беше само... чувство.

– Чувство? Откога обръщаш внимание на чувствата? Въпросът на Торкел беше основателен. Той познаваше Себастиан по-добре от всеки друг в Стаята. Себастиан можеше да измисля теории и хипотези, някои от които по-късно се оказваха неправилни, но винаги се основаваха на солидни факти. Възможни, вероятни. През всичките години, в които Торкел беше работил с него, никога не бе предлагал догадка, основаваща се на чувство.

Себастиан повдигна рамене.

– Роланд е слязъл от автобуса в Брюна, колата е открадната там, Роланд по някакъв начин е замесен във всичко. Нещата съвпадат.

Последва мълчание. Ваня поклати глава. Били гледаше право пред себе си, сякаш не слушаше. По изражението на Торкел ясно личеше мнението му, че Себастиан говори глупости, и той, изглежда, се чудеше дали има причина за това. Себастиан се приготви да разшири обяснението си, когато Торкел сякаш изгуби интерес към него и отново се обърна към Ваня и Били.

– Това е съвпадение, което не можем да подминем. Обявете за издирване тойотата.

– Вече го направихме – каза Били и стрелна поглед към Ваня.

– Добре. Говорих с надзорника на Роланд Юхансон в Гьотеборг, Фабиан Фридел.

– И какво каза той? – Себастиан се престори, че е по-заинтересуван, отколкото всъщност беше. Правеше всичко, за да компенсира за реакцията си по повод сребристата тойота.

– Надзорникът не е виждал Юхансон от няколко дни.

– Какво означава това? – попита Ваня. – Два дни? Една седмица?

– Нашият приятел Фабиан беше изключително неясен по въпроса.

– Някой го е заплашил.

Това не беше въпрос.

– И аз имам такова чувство – кимна Торкел.

Отново настъпи мълчание и накрая Били обобщи мислите на всички:

– И така, Роланд Юхансон е замесен по някакъв начин, но веществените доказателства от местопрестъплението го изключват като извършител и той има алиби за второто и третото убийство.

– И алибито му пак е Фридел – обади се Ваня. – Ако Фридел е заплашван, може да лъже.

Били поклати глава.

– Проверих някои от другите, които са пътували до Скане. Роланд Юхансон е бил там.

– Тогава търсим повече от един човек – отбеляза Торкел.

– Но Хинде ръководи всичко – допълни Себастиан, изгарящ от желание да се увери, че те няма да изпуснат главното в светлината на новата информация. Знам го.

– Знаеш го? – попита Ваня с вбесяваща усмивка. – Или е само... чувство?

– Млъкни. И ти го знаеш. Всички в тази стая го знаят. — Себастиан стана и започна да крачи напред-назад. – Не познавам Роланд Юхансон. Няма причина той да иска да ми отмъсти. Но Юхансон е свързан с Хинде. Всичко е свързано с Хинде. – Той спря и се обърна към Торкел. – Какво става с искането ми за посещение?