Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Тя се усмихна:

— Здрасти!

— Какво правиш тук? — попита Франк Уолш и лицето му грейна.

Носеше тъмносива фланелка като всички останали служители в магазина. Табелката на гърдите му гласеше: „Ф. Уолш. Комп. отдел. Мениджър“.

Тя стисна ръката му, но той не се задоволи с това и я прегърна.

— Имам среща в центъра — каза тя — и реших да мина да те видя.

— Без майтап! Тъкмо си мислех за теб. Леле, „Тифани“.

Тя погледна чантата си.

— А, за старите ми обувки.

— Харесвам тези, с които си сега — прошепна той.

Кимна към обувките с високи токчета, които я изравняваха с него. „Стюарт Вайцман“. Струваха колкото някой от компютрите, изложени на близкия рафт.

— Опитай се някой ден да отидеш с тях до работата — засмя се тя.

На отсрещната стена на малки и големи телевизори вървеше все една и също реклама на „Геко“.

Франк погледна часовника си.

— Свободна ли си за обяд?

— Не, трябва да се връщам на срещата. Имам обаче време за едно кафе.

— Супер.

Отидоха в близкия „Старбъкс“, взеха си напитки: тя — кафе, той — пенесто кафе с мляко. Седнаха и се заприказваха сред приглушения шум от мелачки за кафе и машината за капучино.

Въпреки външния си вид Франк беше много далеч от селския живот. „Зубър“ бе думата, която го описваше най-добре, но Габриела я избягваше, въпреки че той самият я беше използвал два-три пъти за себе си, тъй че може би нямаше да ѝ се разсърди. Беше погълнат от компютрите — работата му тук, разбира се. И явно бе страстен участник в ролевите игри онлайн; Габриела се беше досетила за това от хитрото му подпитване дали са ѝ известни някои заглавия (тя самата никога в живота си не беше играла). После, явно разочарован, той смени темата и никога повече не спомена за игри, вероятно от срам.

Освен това Франк Уолш беше вманиачен по филмите; ходеше на кино два пъти седмично.

Пийваха кафето и си приказваха. По едно време той ѝ довери:

— Този уикенд съм свободен… — намръщи се — … но трябва да отида да видя майка ми.

— Поздравления. И искрени съболезнования.

Той се засмя.

— Тя е в Лонг Айлънд, нали? — спомни си Габриела.

— Сайосет. Но ще се прибера около обяд в неделя. В Сохо има фестивал на черното кино, който почва тогава. Имаш ли интерес? Стърлинг Хейдън, Айда Лупино, Дан Дъриа. Най-добрите.

— О, извинявай, Франк. Имам планове за неделя.

— Добре. — Той не изглеждаше особено разочарован. — Слушай, седнал съм да правя сборен диск с онези песни, които харесваш. Всъщност сборен даунлод. Кажи „диск“ на някое от новите момчета тук, да видиш реакция: „Кво?“

— Леле, благодаря ти, Франк.

В същото време Габриела си помисли: „Кои бяха тия песни?“ Тя не слушаше много съвременна музика, поп — изобщо. Обичаше класическа и джаз. Много от изпълнителите на стари сантиментални шлагери и кабаретни парчета. Синатра, Каунт Баси, Нат Кинг Коул, Розмари Клуни, Дениз Дарсъл. Беше наследила огромна колекция от прекрасни албуми. Стотици, облечени с красиви, ухаещи картонени обложки. Преди няколко години бе купила грамофон „Мичел Джиро Дек“, красива машина. Когато надуеше звука в апартамента си, от апарата излизаше абсолютно чист звук. Вцепеняващ. Изпълващ душата.

Може би бе споменала за това на Франк и той го беше запомнил.

Разговорът криволичеше между различни теми: последният филм на Де Ниро, здравето на майката на Франк, плановете на Габриела да освежи апартамента си в Горен Уестсайд.

По едно време:

— Странно, че дойде точно днес — с особен тон.

— В какъв смисъл?

— Мислех да ти се обадя по-късно, но ето, че ти дойде. Така.

Габриела отпи глътка силно кафе. Вдигна въпросително едната си вежда. Тоест: „Изплюй камъчето.“

— Мога ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Има ли някакъв шанс за нас?

— Нас?

— Ами, да излизаме по-сериозно. Ей, не говоря за брак. Боже, дори не мисля, че има смисъл от финансова гледна точка в наши дни. Но всеки път, когато сме излизали, чувствам нещо. Вярно, че това са само няколко пъти. Но все пак… — Той си пое дъх и се наведе напред. — Виж, не съм Раян Гослинг. Но се опитвам да сваля няколко килограма, честно.

Сведе очи към кафето си. Нарочно си бе поръчал без захар и с нискомаслено мляко, но Габриела знаеше, че това не е начинът да отслабне.

Тя отбеляза:

— Една жена може да хареса един мъж по много причини, не само заради външността му. Освен това навремето излизах с един тип, който изглеждаше като точно копие на Раян Гослинг и беше абсолютен тъпак.