Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

— Стига! Престани с тези шибани игрички! — Габриела преглътна и се втренчи в якето и куклата. — Откъде да сме сигурни, че тя е при теб? Може просто да си откраднал нещата ѝ.

Мъжът грижливо сгъна синьото яке и го пъхна в плика; сложи куклата отгоре.

— Ето какво стана. Бившият ти съпруг Тимоти остави дъщеря ти на урок по танци тази сутрин. Скоро след това един мой сътрудник, който много прилича на бащата на Тим, мина през училището и я взе. Името и снимката му са в книгата за лица, упълномощени да вземат децата.

— Откъде знаеше всичко това? — смаяно прошепна Габриела.

Джоузеф не изглеждаше в настроение да ѝ обяснява.

— Казал на учителките, че има промяна в плановете и трябва да заведе детето на гости у приятели. Неочаквана екскурзия. Чичкото, приличащ на дядо, остави Сара при въпросните приятели, тоест при мен. Така го направихме. Доста гладко мина, ако питаш мен.

— Не! Тя не би тръгнала с непознат!

— Последният път, когато е виждала дядо си, е било преди две години. Цък, цък — социални мрежи. Кооолко непредпазливи са хората в наши дни!

Като бършеше очите си, тя прошепна:

— Нямам много пари. Но ще ти намеря колкото искаш. Ще взема назаем. Ще…

Той погледна насмешливо Даниел:

— Нещо ти стана напрегнато, каубой. Май се притесни. Виждам, виждам. Да не би да си решил да се правиш на герой? Да вземеш някоя химикалка и да ми я забиеш в окото, а? Ще те убия, преди да се доближиш на една педя от мен. Но ако все още успееш да грабнеш някоя бухалка или имаш базука, скрита някъде под дрехите, и успееш да ме очистиш, какво ще стане с нашата Сара? Хайде, бъди разумен, става ли?

— Полицията ще те хване — с равен глас заплаши Даниел. — ФБР. Отвличането е федерално престъпление.

Джоузеф въздъхна:

— Ох, моля те… — Отново погледна Габриела. Гласът му прозвуча по-разумно: — Слушай внимателно. Тя е добре. Гледа телевизия. Има си играчки. Мисли, че е при твои приятели, които не е виждала преди. Казах ѝ, че се налага да отсъстваш от града за ден-два.

— Ако ѝ направиш нещо, ще те…

— Стига с тия реплики от филми. Да не губим време, става ли?

— Настоявам да говоря с нея. Искам да я видя.

— След минутка.

— Моля те.

— След минутка. — Джоузеф се огледа; нямаше други хора. — Сега слушай внимателно. Слушаш ли?

— Да, но…

— Шшшт. Искам само да слушаш.

— Добре — промълви Габриела, като сведе очи към треперещите си ръце.

— Чувала ли си се с Чарлс Прескот днес?

— Не, кълна се. Вчера си тръгнах от работа рано. Щях да ти кажа, ако се бяхме чували. Моля те… Какво искаш от мен?

Джоузеф кимна. Отново огледа улицата. Имаше няколко минувачи, но никой не обръщаше внимание на тримата.

— Има един списък — с подробна информация за някои клиенти на Чарлс. Трийсет и двама, за да съм по-точен.

— Трийсет и двама ли? — попита тя, като се спогледаха бързо с Даниел.

— Точно така. Чарлс го нарича „Октомврийския списък“. Става дума за специални клиенти, за които е вършил… така да се каже, частни услуги.

— Никога не съм чувала за такъв списък.

— Това мен не ме интересува, нали? Та така, аз съм един от тези клиенти. И участвахме в много важно начинание — което излезе от релси заради неочакваното изчезване на шефа ти. Аз не обичам да излизам от релси и сега трябва да се свържа с останалите. Без него ние сме като в лодка без гребла. Направи ли ти впечатление думата, между другото? Списъкът ми „трябва“. И ти ще ми го намериш.

— Как мога да намеря нещо, за което никога не съм чувала?

— Ти познаваш Чарлс по-добре от повечето хора. Дори да казваш истината — а не съм съвсем сигурен в това между другото — но дори да казваш истината, ти най-лесно от всеки друг ще се сетиш къде е списъкът.

— Ако този списък е толкова важен, той няма да го държи у себе си — намеси се Даниел. — Сигурно го е дал на някого да го съхранява. На адвоката си, на…

— Не е у адвоката му. Вече проверих.

— Господин Гросбърг? — попита Габриела. — Говорил си с него?

Джоузеф замълча за момент и на плътните му устни се изписа нещо, което би могло да се приеме за усмивка.

— Имахме среща с него. Имахме… дискусия. Сигурен съм, че списъкът не е у него.

— Среща ли? Изобщо нямаше това предвид. Какво си му сторил?

— Успокой се. Ще се оправи за месец-два.

— Той е на седемдесет години! Какво му направи?

— Габриела, ще се разберем ли по този въпрос? Не искам излишни емоции от теб. От теб се иска да се съсредоточиш за доброто на Сара. Така, научих за списъка от едно птиченце — което впрочем не е вече между нас.