Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Но на сутринта, след като Тони се бе заел да отклонява вниманието ѝ с компютърни игри и криминални разследвания, нищо не беше същото като преди. Този път се налагаше да се съсредоточи върху онова, което вършеше. Прокарването на тръби за баня не беше работа, изпълнена със скучни повторения. Изискваше внимание и съсредоточаване, в противен случай щеше да е осъдена на студени душове и своенравно избликваща вода в тоалетната. С или без музика, тя като че ли беше неспособна да се съсредоточи задълго върху пряката си задача. Мислите ѝ постоянно се отклоняваха и се заемаха с въпроса защо една силна и самоуверена жена внезапно ще реши да посегне на живота си. И ако успееше да се откъсне от тези мисли, в главата ѝ незабавно започваха да се въртят различни стратегии за това как да се обиколи Земята за 80 дни.

Когато Тони се появи към обяд от стаята, която за Карол беше все още „кабинетът на Майкъл“, размахвайки списък с покупки, които трябвало да се направят, и обяви, че отива в супермаркета в долината, тя прие това като повод да смъкне колана с окачени по него сечива и да седне на свой ред на бюрото си. През ум не ѝ мина да се измъкне с лендроувъра, за да пазарува сама. Ако Тони очакваше тя да се провали, му предстоеше изненада. Въпреки че тялото ѝ напомняше за абстиненцията, на която го подлагаше, с болки, треперене и замайване, в главата си тя вече беше направила своя избор.

Дали щеше да успее да се придържа към този избор беше големият въпрос, който дори нямаше намерение да си задава.

Докато чакаше лаптопа да се включи, Карол установи, че се е загледала в ръцете си — нещо, което не беше правила дълго време. Кожата им беше суха и загрубяла, ноктите — нащърбени и неравни там, където се бяха чупили и тя направо ги бе отгризвала, вместо да ги пили, както щеше да направи навремето. Обърна ги, за да види дланите, и заоглежда със смесица от гордост и учудване мазолите и белезите — тя можеше да свърже произхода на всеки от тях с някоя точка на къщата. Не беше вече такава, каквато е била някога — във всяко отношение. Но дали щеше да успее да се върне към предишните си умения? Това беше най-важният въпрос.

Стейси несъмнено беше кралицата на търсенето в интернет. Но през годините и Карол беше научила някой и друг номер. Съществуваше един усет отвъд алгоритмите, и когато ставаше дума за ровене в интернет за онези следи, водещи до толкова обичаните от детективите съвпадения, тя беше на мнение, че се справя прилично.

Започна с основната тема — случаи на атаки на тролове в интернет. За секунди се появиха обезпокоително голям брой резултати — около половин милион. Това, че толкова нещо бе писано по въпроса, че толкова много хора са посегнали към клавиатурата, за да изразят протеста си, беше едновременно тревожно и потискащо. Карол се порови в няколко статии от вестници, блогове и академични изследвания, и колкото повече четеше, толкова повече се разгаряше гневът ѝ. Най-често жертвите бяха жени и момичета. Въпреки че в списъка имаше и уязвими момчета и млади мъже, явлението беше като че ли дело най-вече на женомразци.

Учудващо често, когато някой от виновниците биваше идентифициран, реакцията му беше стъписване, а отчаяно настояване, че не е имал предвид нищо сериозно. Наричаха писанията си „закачки“. Оправдаваха се с пиене, дрога или депресия. Майките, сестрите и приятелките им (когато ги имаха) се обявяваха в тяхна защита, твърдяха, че те всъщност не са такива, че жертвите не е трябвало да проявяват такава свръхчувствителност, че всичко е било просто шега.

— Сериозно ли го говорят? — каза на глас Карол. — Ако кажеш на една жена, че се надяваш някой черньо да изнасили малкото ѝ дете, това е смешно, така ли?

А когато жените се възпротивяха на онова, което се случваше, те просто привличаха нова порция обиди, заплахи и презрение. В такова отблъскващо тресавище беше трудно да се прецени с какво Кейт Ролинс и Джазмин Бъртън се отличаваха от другите. Карол продължаваше, чувствайки се омърсена дори само от четенето на всичко това.

След време ѝ хрумна, че е подхванала въпроса от погрешната страна. Анализираше причината, а трябваше да огледа отблизо ефекта. Онова, с което Кейт и Джазмин се отличаваха, не беше фактът, че са били обект на атаки от страна на тралове, а че в крайна сметка са загинали.

Затова тя стесни филтъра на търсенето и го започна от друга гледна точка. Кои от жените, тормозени онлайн, са се озовали в моргата? И при това търсене се появиха тревожно количество резултати. Но повечето случаи, открити от Карол, нямаха нищо общо с характеристиките на двете жени, събудили интереса на Тони. Самоубийствата на тийнейджърки смазани от оскърбления, бяха трагични, но не бяха последвани от шумно и предизвикателно поведение на хората, които ги бяха нападаш. Същото важеше и за жените, които бяха имали психични проблеми, преда да станат обект на атаките на безлики тролове.