Търсенето ѝ приличаше на дълъг път, но в края му Карол успя да открие нещо, което сякаш би могла да впише с известно усилие в обхвата на техния интерес. Дейзи Мортън беше работила като учителка на непълен работен ден и като градски съветник в Брадфийлд.
— Съвсем в наша територия — измърмори Карол. Дейзи беше поела яростна атака по отношение на бащите, които отказваха да помагат за отглеждането на децата си.
„Не говоря само за бащите, които изчезват след развода и правят всичко възможно, за да избегнат задълженията си“, бе казала Дейзи. „Имам предвид и онези симпатични мъже от средната класа, които никога не предлагат да сменят жена си, тръгвайки си по-рано от работа, за да отделят повече време на децата си. Които с радост дават четиридесет хиляди за нова кола, но не биха прекарали с децата си и четиридесет минути. Които са на мнение, че гледането на децата е женска работа, за да могат те да отидат в кръчмата. Именно тези безотговорни бащи носят вината за безотговорните си синове, които не уважават жените, защото никога не са виждали прояви на уважение към жена.“
Карол виждаше, че Дейзи Мортън се е постарала много, за да предизвика истински порой от помия. И беше успяла. Всичко бе започнало с обиди по интернет, но бе ескалирало до по-преки атаки, когато Дейзи бе отказала да се извини или да се отрече от думите си. Бяха счупили с тухла прозореца на дневната ѝ; бяха размазвали кучешки лайна по прозорците на кабинета, в който разговаряше с граждани; бяха рязали гумите на колата ѝ. И все пак Дейзи продължаваше да упреква мъжете, които според нея изоставяха децата си.
И после Дейзи Мортън бе загинала при драматични обстоятелства. Била в кухнята на дома си, когато там имало експлозия и къщата се запалила. Огънят бил толкова силен, че пожарникарите не могли да направят нищо, за да я спасят. При разследването на бял свят се появили необичайни детайли:
Дейзи била открита с глава във фурната на печката, но фурната била електрическа, газови били само котлоните. А патоанатомът казал, че смъртта не се дължала на задушаване отдам, а на вдишване на природен газ. Газовите котлони на печката били цитирани като причина за пожара. Нямало нищо, което да предполага външна намеса, но решението на съдия-следователя не било категорично формулирано. Това не попречило на някои блогъри и вестникари да изкажат предположения, че Дейзи е била тласната към самоубийство от тежкия тормоз, на който е била подложена.
Това далеч не беше задоволително, но Карол знаеше от опит, че когато не можеше да се намери място на някой елемент в пъзела, това не означаваше, че трябва да го набутваш насила, докато започне да изглежда така, че пасва. Съдия-следователят беше избрал най-удобното решение, за да спести на семейството допълнителната мъка — каквато би добавило едно заключение, че става дума за самоубийство, — към скръбта за загубата на съпруга и майка. Така всички се бяха отървали лесно.
Тя разпечата няколко от страниците, които представляваха интерес, и ги остави върху лаптопа на Тони. После взе телефона и се обади на Пола.
Стаята на криминалния отдел в участъка на Скенфрит Стрийт беше почти пуста, тук бяха само двама от служителите, които блъскаха ненужно шумно по клавиатурите. Нито един от двамата не вдигна поглед, когато Пола влезе.
— Къде са всички? — попита тя, докато сваляше якето и го окачаше на облегалката на стола си.
— Повикаха ги, докато ти беше навън — отвърна единият без да откъсва поглед от монитора. — Въоръжен грабеж на павилиона за кафе при входа на гарата.
— Въоръжен грабеж на павилион за кафе? Занасяш се.
Той вдигна очи към нея и сви рамене.
— Вероятно защото е имало доста пари в брой. Стотина клиенти на път за работа, сметни по петарка на всеки, и ето че се събират достатъчно. Две момчета с пистолет, на мотор. Вероятно са същите, които преобърнаха сергията за хотдог на булевард „Кампиън“ през уикенда. Фийлдинг взе със себе си всички, които бяха тук, и потегли.
Другият криминалист стана и се протегна.
— Каза като се върнеш, да се заемеш с всички постъпващи обаждания.
— И постъпи ли междувременно нещо?
Той поклати глава.
— Нищо, което налага да се реагира незабавно.
Точно на това се беше надявала. Както обикновено, ѝ бяха възложени солиден брой случаи, но нищо не беше толкова спешно, че Фийлдинг да забележи, ако поотложи работата си по тях. Тя се обърна към компютъра си и отвори списъка с нерешените случаи. Тук колегите ѝ от участъка класираха онези, които се брояха за загубена кауза: дребни, но трудни за разрешаване инциденти, чиито жертви до такава степен се бяха примирили, че няма да видят раздаване на правосъдие, че дори не вдигаха телефона да се оплачат; сложни случаи, които никой не бе успял да разплете дотам, че да се разбере има ли състав на престъпление или не; и от време на време по някоя мошеническа афера в интернет, чийто първоизточник не бяха успели да открият. Тя се надяваше някъде сред тези отломки от бурята да открие онова, което ѝ трябваше — оплакване за следене или тормоз онлайн, което би ѝ дало законно право на достъп до официалната документация по двата случая, от които се интересуваха Тони и Карол.
Читать дальше