Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Той нямаше особена слабост и към Пола. Беше на мнение, че е била фаворитка на Карол Джордан, и че е получавала най-доброто, когато бяха раздавани задачите. Стейси се питаше дали той не завижда малко на Пола заради многото ѝ успехи. В края на краищата тя беше кралицата на разпитите, а разследването много често приключваше успешно именно в стаята за разпити. Всички те даваха своя принос, за да се стигне до онази точка в разследването, когато се провеждаше решаващият разпит, но тъй като Пола задаваше въпросите и успяваше да се сдобие с доказателствата, винаги тя изглеждаше като звезда.

Стейси нямаше нищо против. Беше ѝ дори приятно да се слива с фона, да потъва сред пикселите, докато не се превърнеше в „онази китайка“ в съзнанието на хората извън екипа. Това означаваше, че тези хора не обръщаха особено внимание на онова, което тя правеше, затова и на нея винаги ѝ се разминаваше. Това бе една от причините, поради шито ѝ харесваше да работи с Карол Джордан. Шефката оценяваше резултатите от работата ѝ и не се интересуваше от подробни описания как ги е постигнала, стига да нямаше опасност нещо от онова, което Стейси вършеше, да им причини неприятности на някой по-късен етап от работата. Понякога се налагаше да измислят алтернативни обяснения за това как са успели да стигнат привидно „на сляпо“ до някакво забележително заключение. Но това беше част от забавлението.

Само че тази вечер всичко беше по-различно. Нямаше я шапката-невидимка на отдела за борба с особено тежки престъпления, която да я предпази, ако нещо се объркаше. Стейси беше сама. И това, че е положителна версия на хакерите от тъмната страна, нямаше да ѝ помогне, ако я спипаха да се рови в секретната база данни на друго полицейско подразделение. За Стейси това беше предизвикателство, отправено към уменията ѝ. Пола ѝ беше дала възможност да направи онова, което вършеше най-добре, а напоследък такива възможности бяха рядкост. Работата, която ѝ беше възлагана официално, можеше да бъде свършена и от някой кандидат-студент. Тя би приела това като оскърбление, ако не съзнаваше, че самите висши служители, които издаваха тези нареждания, разбират толкова малко, че нямат представа колко под нивото на възможностите ѝ са подобни искания.

В друг случай тя би отказала на покана да се видят и пийнат по нещо в понеделник вечер. Винаги бързаше да се прибере при собствените си занимания след затъпяващия първи работен ден в седмицата. Но Пола подслади поканата с любопитната новина, че Карол и Тони имат нужда от помощта ѝ. Стейси не се вълнуваше от факта, че Карол е лишена от авторитета на своята длъжност. Онова, което я изкушаваше, беше обещанието за нещо различно, а вероятно и трудно постижимо. Затова се съгласи.

Видяха се в един мрачен бар в покрайнините на Темпъл Фийлдс, там, където се преливаха средището на гей-културата и кварталът на платената любов. Толкова рано вечерта тук беше почти пусто, ако се изключи някакъв бледен млад мъж, който се беше облегнал с потиснат вид на бара.

— Ама и ти знаеш къде са най-хубавите места — отбеляза Стейси, отпивайки от своята водка с тоник с крайно подозрително изражение.

— Знам как да ставам незабележима, без да се крия — Пола отпи дълбока глътка от прекалено скъпата светла бира. Започнаха да обменят новини, но това очевидно не вълнуваше Стейси. Тя имаше Пола за приятелка — за своята най-близка приятелка сред жените, но не мислеше, че затова трябва да се интересува и от партньорката ѝ или от странното им решение да приютят един тийнейджър, чиято майка бе станала жертва на убийство. Но така вървеше светът. Човек трябваше да се преструва, че се интересува.

— Предполагам, вече знаеш, че са прибрали Карол за шофиране в нетрезво състояние.

Стейси кимна.

— Засякох съобщението.

— Ако човек е параноичен, може да си помисли, че Франклин е изпратил момчетата си да свършат тази работа. Била е на една миля от къщата си, не е карала с превишена скорост, само леко пийнала, както ѝ е обичаят. А къщата ѝ се намира на някакъв междуселски път между Долно Нанагорнище в Йоркшър и Горно Нанадолнище в Ланкашър. Можеш да си седиш и да чакаш цяла нощ, ако ти трябва кола, в която да се блъснеш.

В гласа на Пола се долавяше гняв. Стейси познаваше признаците. Тя беше се навивала цял ден и сега беше готова да излее възмущението си.

А Стейси имаше намерение да среже цирея.

— И аз си помислих нещо подобно. Затова се поогледах. Не намерих в системата никакви следи, които биха подсказвали, че става дума за нечиста игра. Всъщност Франклин дори е пратил вчера имейл на полицая, който я е арестувал, с питане какво са правели на онзи път. Човекът отговаря, че го ползвали редовно за по-пряко, когато тръгвали от Тодмордън. И действително това е прекият път, ако се опитваш да избегнеш многото задръствания в събота вечер.