Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Няма значение колко голямо легло ще купиш, тя така или иначе ще се сгуши в теб. Ти си водачът на глутницата, тя иска да бъде близо до теб.

Карол изсумтя, но въпреки всичко купи голямото легло. И сега, когато престана да играе, имаше намерение да се мушне в него колкото можеше по-бързо. Но когато се върна, след като бяха потичали малко с кучето по склона, Тони беше погълнат от 80 Days.

— Изглежда скучно — каза тя, след като надникна над рамото му.

— Опитай — каза той, подаде ѝ таблета и се премести. — Има повествование, което може да ти хареса. При това анимацията е добра.

Един час по-късно тя се върна към околния свят. Чувстваше се замаяна.

— Господи, това си е пристрастяване — изпъшка тя.

— Но не си се сещала за пиене цяла вечер, нали?

Тя го изгледа ядосано.

— Значи такъв е номерът? Да заместим една зависимост с друга?

— Стига да върши работа. При това не може да се каже, че си се чувствала зле, нали? Ако продължиш да играеш, това няма да превземе живота ти. Поне така ми се струва. Аз обичам компютърните игри. Те ми помагат да си изясня разни неща. Действително, има случаи, когато някоя нова игра ме е държала буден почти до сутринта. Но най-често играя само час-два, когато нямам никакви спешни ангажименти. После прекъсвам. Играта не е толкова властна любовница като алкохола или дрогата, вярвай ми.

За миг изглеждаше, че Карол ще възрази, но после тя само се прозя:

— Приемам думата ти на доверие. Но точно сега имам нужда от сън. Ако смяташ да се позадържиш тук, ще трябва да направя втора баня.

— Не бих имал нищо против да делим една — в тона му се долавяше дори нещо като копнеж.

— Може би, но аз имам. Живяла съм дълго време сама и не ми се иска дневният график на друг човек да се отразява на решението ми кога да се къпя. Освен това това така или иначе беше следваща точка в списъка ми след облицовката на външната стена. Може да ми помагаш при поставянето на тръбите — тя стана и го потупа по рамото. — Благодаря.

И си тръгна. Не беше много, но за него това беше повече от достатъчно.

По изключение Стейси беше почти облекчена, че е сама в таванския си апартамент. Сам и колегите му празнуваха някъде ареста на двама души по обвинение във въоръжен грабеж и упражняване на насилие, и двамата със Стейси бяха съгласни, че ако се прибере наквасен и залитащ в малките часове, това няма да достави удоволствие на нито един от двамата. Затова той щеше да нощува в собствения си апартамент в една модерна, подобна на кутия сграда в Кентън Вейл, с изглед към един жалък парк, за който строителната компания бе обещала да се погрижи. Без да уточни, че грижите ѝ ще влошат външния му вид. На Сам му беше все едно.

— Приличам ли на човек, който се разхожда из парковете? — беше казал той. Онова, което му харесваше най-много в сградата, беше фитнес-залата на приземния етаж, където можеше да оформя мускули в относително спокойна атмосфера. Стейси по-скоро би се застреляла, отколкото да отиде във фитнес-център. Харесваше ѝ това, че апартаментът ѝ е достатъчно голям, за да се намери в него място за топка за пилатес и постелка за йога, за да може тя да спазва личния си фитнес режим. Но ако цената на съвместния живот със Сам беше той да докара тук един от онези големи, мултифункционални тренажори, тя щеше да свикне и с това.

Не че двамата бяха обсъждали възможността да заживеят заедно. Е, поне засега не. И въпреки че Стейси често си позволяваше да фантазира колко прекрасно би било, ако споделяха още по-пълно живота си, тя трябваше да признае, че такава възможност имаше и отрицателни страни. Как щеше да намира време да нахлува незаконно в компютрите на хората, да не говорим пък за време да пише кодове? Как щеше да попречи на Сам да узнае до каква степен умее да се добира до всякакви данни, за които се предполагаше, че са на сигурно място зад компютърни защити и истински стени? Не можеше да се каже, че тя му няма доверие. Разбира се, че му вярваше. Но неговото желание да направи онова, което е редно — както в случая, когато бе казал на Блейк, че Карол пие редовно — можеше да бъде опасно, като се вземеше предвид до каква информация имаше достъп Стейси, когато се поддаваше на натрапчивото си желание да се рови в поверителни сведения.

Да вземем например тази вечер. Как би могла да обясни това на Сам? Той обичаше ясно очертани насоки в разследването, не такова неориентирано опипване в мрака по силата на някакъв каприз. Щеше да реши, че тя си губи времето. Нещо по-лошо, щеше да каже, че тя угажда на бившата си шефка, че е неспособна да загърби миналото и да продължи напред като него самия.