Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

И ние се радваме да те видим — отвърна Тони.

— Благодаря, че се измъкна, за да се срещнем — обади се Карол.

Пола се усмихна.

— Откъде знаеш, че става дума за измъкване?

Карол сви рамене.

— Не ми се вярва, че главен инспектор Фийлдинг щеше да те пусне да излезеш, ако знаеше къде отиваш. Особено в светлината на най-новите клюки.

Пола се взираше в кафето си, сякаш можеше да прочете нещо интересно в чашата.

— Разбрах вече — каза тя. После се засрами от себе си, задето не прояви никакво съчувствие. Вдигна очи и се опита да вложи повече чувство в гласа си. — Гадна работа.

Карол си играеше с лъжичката.

— Бях над допустимата граница.

— Дори да е така. Няма ли начин това да се поправи? Бих могла да поговоря с главен инспектор Франклин, винаги съм се разбирала с него по-добре от теб…

Карол вдигна ръка.

— Няма смисъл. Джон Франклин няма приятелски чувства към мен, но дори да ги имаше, предполагам, че щеше да се постарае да ги пропъди. Той е почтено ченге, Пола — тя поклати примирено глава. — Бях на междуселски път, на миля от вкъщи, владеех и колата, и себе си, поради което случаят изглежда като лош късмет и ти се иска да кажеш, че не е справедливо, но ако трябва да бъда честна, нямам основания да възразявам.

Пола не можеше да не се възхити на почтеността на Карол. Съмняваше се, че би приела нещата така безропотно на нейно място.

— Изглежда направо като заговор — измърмори тя. — Но те разбирам. Все пак, може би мога да помогна с нещо? Имам предвид някаква практическа помощ. Когато ти…

— Когато ми отнемат шофьорската книжка? Благодаря, може и да се възползвам от предложението ти. Няма да ми е лесно, като се има предвид къде живея.

— Можеш временно да се преместиш отново в града — каза Тони. — По канала „Минстър“ винаги има лодки, които се дават под наем. Може отново да станем съседи.

Пола имаше чувството, че Карол чува това предложение за първи път. Той вероятно бе чакал да го направи в присъствието на трети човек, за да не избухне тя веднага.

— Да, как не — отвърна Карол. — Кучето ще е във възторг. В теснотията, блъсканицата и ограниченията, налагани от големия град. Не, благодаря. Бих предпочела да се примиря с неудобствата. Освен това не върша цялата тази работа по къщата, за да може после някой друг да се възползва от резултата.

— Е, ако някога се нуждаеш от място за пренощуване, когато си в града, винаги можем да те подслоним, имаме разтегателен диван в дневната.

Карол потръпна неволно. Жена, по-малко склонна да проявява разбиране от Пола, би се обидила.

— Много мило от твоя страна, Пола, но не бих искала да се натрапвам. Мисля си, че ще напомням прекалено много на Торин за онова, което се случи с майка му.

— Като стана дума за смърт… — поде Тони с обичайния си талант да слага край на общите приказки.

— Не е ставало дума за смърт — възрази Карол.

— В известен смисъл стана — Пола вдигна примирено ръце.

— Да погледнем открито фактите, това е, което ни събира обикновено. Трябваше да предположа, че в програмата ще има нещо повече от една чаша прилично кафе. Казвайте — и тя вдигна чашата си като за тост.

Карол и Тони се спогледаха.

— Ти кажи — каза той. — Повече те бива да правиш брифинги на детективи от мен.

Карол поклати глава.

— О, не, няма да се измъкнеш толкова лесно. Това е твоята шибана, налудничава идея.

Тони се поразмести на обикновения дървен стол и преметна една ръка през облегалката му.

— Вероятно е просто фантазия. Помниш ли, че в събота вечерта говорихме за Джазмин Бъртън?

Пола кимна.

— Да, Торин се възмути от троловете. Вчера пак говореше за това.

— Има нещо, свързано с тази история, което се обажда в някакво ъгълче на съзнанието ми, но не мога да разбера какво е то. Нямам представа с какво е свързано, но има нещо, което ме смущава. Говорехме за това с Карол… — и той подкани Карол с жест да продължи.

— И аз си спомних за Кейт Ролинс. Това говори ли ти нещо?

Пола поклати глава.

— Съжалявам. А трябва ли?

— Онази радиоводеща, която се изказа в защита на анонимността на жертвите на изнасилване, след като онзи боклук от „Северняци“ вдигна патърдия, че бил невинен и че бил осъден, защото жената, която го обвинила, лъжела. Помниш ли?

Споменът се събуди у Пола заедно със съжалението, че е могла да забрави.

— Да, разбира се, извинявай. Бях забравила името. Възмутително, нали? Жената е била тласната към самоубийство от някакви тормозещи я копелета, а аз дори не мога да си спомня името ѝ — тя пламна от неудобство. — Но какво общо има това с Джазмин Бъртън? Двете дори не са се самоубили по един и същи начин. Кейт Ролинс се беше задушила с изгорелите газове от ауспуха в колата си, нали?