Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Предния ден, когато Тони ѝ прати съобщение, Пола бе стреснала Елинор, като изпищя от удоволствие при мисълта, че ще седи на една маса с него и Карол, че двамата наистина ще разговарят един с друг. Малко бяха нещата, по-неприятни от това да наблюдаваш как двама души, които очевидно се обичаха, унищожават онова, което ги свързва. За всеки, който държеше поне малко на Тони и Карол, изминалата година беше мъчителна. Тя не можеше да не се пита какво ги е върнало до тази точка.

Намери отговора на въпроса си още почти в мига, когато влезе в стаята на криминалния отдел. Дори не беше свалила палтото си, когато главен инспектор Фийлдинг се появи на прага на офиса си.

— Разбра ли какво е станало с Карол Джордан? — попита тя, неспособна да скрие доволната, хищна усмивка, която трептеше в ъгълчетата на устата ѝ.

— Какво е станало? — Пола се обърна под предлог, че закача палтото си. Нямаше намерение да достави на Фийлдинг удоволствието да наблюдава реакцията ѝ на лошите новини, които очевидно се канеше да ѝ сервира.

— Прибрали я за шофиране в нетрезво състояние. Спипали я хора на полицията на Западен Йоркшър в събота вечер. При това стойностите не били гранични. Доколкото разбирам, доста е била надхвърлила допустимото — каза Фийлдинг с неприкрито задоволство. Тя може да не беше способна да направи и половината от онова, което Карол вършеше като криминалист, но беше абсолютно сигурно, че никой никога не би я спипал да върши такава глупост: това беше идеята, която Пола разчете в тона ѝ.

Пола скри тревогата си и се обърна с лице към шефа си.

— Това сигурно е донесло облекчение на много хора — каза тя иронично.

Фийлдинг се намръщи.

— Какво искате да кажете с това, сержант Макинтайър?

— Ако вече има криминална регистрация, не съществува възможност да я върнат обратно на работа в полицията — ъгълчетата на устата ѝ се извиха надолу в саркастична гримаса. — Следователно няма да застрашава поста на никого.

И си тръгна, без да изчака реакцията на Фийлдинг. Въоръжи се с чаша отвратително нескафе и се упъти към стаята за разпити, без да хвърли поглед назад.

Когато седна да разпитва един арогантен арестант, заподозрян в изнасилване, тя пропъди мисълта за Фийлдииг от главата си. За тези неща щеше да има време по-късно. Точно в този момент трябваше да се съсредоточи върху задачата си — да накара този млад мъж да се откаже от перченето си и да го запознае с един свят, където царят несигурност и страх. Това беше смисълът на живота ѝ в професионално отношение. Ритуалният танц на разпита беше нейна естествена среда, където успяваше да ползва всички свои умения, за да измъква и изтръгва информация от мъже и жени, влезли в стаята за разпити с твърдото убеждение, че няма да се издадат. Никой не умееше по-добре от Пола да разбива това убеждение на късчета и да ги кара да застанат очи в очи със собствената си продажност и престъпност. Тя знаеше, че това бе и причината Карол Джордан да я избере за член на екипа си.

Когато приключи с изнасилвача, вече беше време да се измъкне, за да се види с онези двама души, чиито блестящи способности ѝ бяха помогнали да стане такова ченге, каквото беше сега. Не каза на никого къде отива, само спомена, че трябва да се види с един човек по работа. Това нямаше да се понрави на Фийлдииг, но пък можеше само да зарадва Пола, като се има предвид какви чувства изпитваше към шефката си напоследък.

Когато влезе в хипстърското кафене близо до университета, където Тони ѝ бе предложил да се срещнат, тя се запита за миг дали не е сбъркал с мястото на срещата. Но всъщност изборът му беше напълно разбираем. Нито един от редовните посетители на заведението нямаше да има представа кои са те тримата; щяха да ги имат за някакви трима дъртаци, влезли тук по някакво недоразумение.

Пола видя веднага Карол и Тони, привели рамене над една ъглова маса в дъното на помещението. Дори от това разстояние се виждаше, че под очите на Тони има тъмни кръгове от умора, а лицето му е изпито.

Пола си взе едно кафе американо от бара и отиде при тях. Карол беше бледа, кожата ѝ беше загрубяла, на петна. Косата ѝ се нуждаеше от истинско подстригване при добър стилист, не някакъв местен стригач, чиито услуги тя явно ползваше. През седмиците, изминали от последния път, когато Пола я бе видяла, Карол сякаш се бе оттеглила още по-навътре в себе си. Но Пола беше решена да не показва своята загриженост за бившата си шефка.

— Радвам се да ви видя — каза тя бодро, докато се настаняваше на третия стол, питайки се какво предвиждат правилата за добро поведение по въпроса за коментарите на обвинение в шофиране в нетрезво състояние.