Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Карол протегна невиждащо ръка към Флаш, която постави глава в скута на господарката си. Започна да чеше меките уши на кучето, печелейки време. Когато почувства, че отново може да разчита на гласа си, тя каза:

— Ако ще ходим в Брадфийлд, няма да е зле да минем и през строителния хипермаркет и магазина за мебели. Имам резервни ключове за лендроувъра, а може да минем и покрай участъка в Халифакс и да вземем другите ключове, ако ни остане време.

И това беше всичко. Нещата се уталожиха, доколкото такова нещо можеше да се случи между тях двамата.

Когато минаваха през най-високата част на възвишенията, той реши да рискува за втори път тази сутрин и каза:

— Между другото, уговорих се да се видим и да пием кафе с Пола.

— О, да му се не види — каза Карол. — Поредното унижение.

— Не е необходимо да ѝ казваш, ако не искаш — каза Тони. — Но е възможно тя вече да знае.

— Ще знае. Полицейският клюкарник е работил на пълни обороти.

— Независимо от това дали знае или не, тя няма да те укори. Не и Пола. Но не това е причината да искам да я видя.

Карол се завъртя на седалката така, че да го гледа. Любопитството ѝ се беше събудило.

— Каква е причината тогава? Какво си намислил?

— Има нещо около самоубийството на Джазмин Бъртън, което ме дразни. И затова ми се иска да науча нещо повече за Кейт Ролинс.

Едното ъгълче на устата на Карол се повдигна в крива усмивка.

— Значи все още използваш Пола като изпълнител на тежки поръчения, а?

— Бих го направил сам, но тя е човекът с достъп до лостовете, които трябва да се натиснат. Освен това поддържа връзка със Стейси, която също няма нищо против да поработи извънредно за един стар приятел.

— Някой ден ще я накиснеш много зле. И този път тя няма да може да разчита на мен да я измъкна.

Тони се изсмя сухо.

— Това не беше честно. Ние с Пола винаги сме си сътрудничили добре в миналото. Ако тя не беше решила да се заеме с една извънредна задача и не те беше измъкнала изпод камъка, под който се беше завряла, сега щях да вехна в затвора.

Карол го изгледа кисело.

— Казваш го така, като че ли е нещо хубаво.

— От моя гледна точка е. Така или иначе, казах си, че ще е интересно да се види това, което тя ще успее да открие. Двамата с теб ще можем да се позабавляваме с това.

— Какво? Симулирано разследване? Мислиш, че имам нужда от нещо подобно на този етап от живота си?

Той сви рамене.

Може да не е симулирано — зависи какво ще открие Пола. Хайде де, Карол. Знам, че напоследък си придобила много нови умения, но разполагаш и с някои по-отдавнашни, които също трябва да се прилагат.

Тя изпъшка.

— Достатъчно. Значи още преди да сме говорили тази сутрин, ти си разчитал, че аз ще дойда с теб в Брадфийлд? Защо? Не смееш да ме оставиш сама, така ли? Мислиш, че щом обърнеш гръб, ще се обадя на Джордж Никълъс да ми донесе бутилка водка?

Тони се опита да придобие засегнато изражение.

— И през ум не ми е минавало — излъга той. — Просто си шах, че една промяна на обстановката може да ти се отрази добре. Както и общуването с някой друг освен мен.

Карол измърмори нещо под нос, но остави нещата така. Тони си каза, че е отбелязал известен напредък, макар че при всяка стъпка напред имаше чувството, че го дерат жив. Постоянно си напомняше онова, в което вярваше дълбоко в себе си. Никой не заслужаваше това повече от Карол Джордан.

Пола изми зъбите си в съблекалнята, опитвайки се да пропъди от устата си вкуса на кафето, което пиеха в офиса. Ако щеше да ходи в заведение, където поднасяха истинско кафе, искаше да почувства вкуса на това, което щеше да пие. Навремето, в отдела за борба с особено тежки престъпления, разполагаха с хубаво кафе, винаги прясно смляно, понякога печено на място в специални магазини, откъдето го купуваше някой, изпратен със задача навън. Начело на екипа, в който тя работеше сега, стоеше жена, която бе забила ноктите си с френски маникюр в своя пост и пиеше чай по йоркширски обичай — толкова силен, че би стреснал и строителни работници. Началото на отношенията между главен инспектор Фийлдинг и Пола беше лошо — Фийлдинг бе арестувала Тони по подозрение в убийство, а Пола, с доста голяма помощ от страна на Карол, успя да докаже по сензационен начин грешката на шефката си. Въпреки претърпяното унижение, Фийлдинг запази поста си. Но оттогава се стараеше с всички сили да усложнява живота на Пола. Което бе още една причина Пола да съжалява за разпадането на най-добрия екип, в който беше работила.