Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Когато наближи, забеляза, че по лицето ѝ бе избил тънък слой пот. Тя видимо се стараеше да се овладее и да престане да трепери. Но тялото ѝ изневеряваше и тя трепереше като бито куче. Той седна до нея и обгърна с ръка раменете ѝ. Дълго време бяха избягвали всякакъв физически контакт, тъй като и двамата се бояха от това, към което можеше да ги тласне той. Близостта им, която навремето се беше превърнала в тяхна втора природа, бе разрушена от смъртта на Майкъл и Луси, и оттогава двамата приличаха на страна, разкъсана от гражданска война, в която противниците не знаят какво да предприемат, за да възстановят дипломатически отношения. Почувствал топлината на тялото ѝ, той се натъжи от обзелата го носталгия. Искаше му се тази прегръдка да бе породена от желание, а не от нужда.

— Съжалявам — каза тя с глас, който не бе много повече от шепот.

— Ще мине — каза той. Чувстваше тръпките, които разтърсваха тялото ѝ и се пренасяха на неговото, долавяше острия мирис на потта ѝ. — Искаш ли да се поразходим? Чистият въздух може да помогне.

Карол облегна глава на рамото му.

— Не може да стане много по-лошо от това. Дай ми една минута — тя притвори очи и потръпна. После измъкна от джоба си един мръсен парцал и изтри лицето си. Успя да се усмихне едва-едва. — Майка ми би припаднала, ако можеше да види на какво съм заприличала.

Тони се изсмя с усилие.

— Това не е нищо в сравнение с онова, което би казала моята майка.

Карол се насили да се изкиска.

— Тя никога не ме е харесвала — после стана с усилие, залитайки леко. — Хайде, тръгвай, ако ще идваш. Но те предупреждавам, че тази пустош не е за страхливци.

Той ѝ отправи крива усмивка.

— И след тази сутрин ли продължаваш да мислиш, че съм страхливец?

Стейси се върна забързано в спалнята, понесла кафето, толкова развълнувана, че на практика не забеляза демонстративната голота на Сам.

— Никога няма да повярваш — поде тя, остави кафетата, смъкна копринения си халат и се пъхна обратно в леглото до него.

— Решила си да се откажеш от мен? — подразни я той, протегна ръце и я притегли в прегръдките си. Тя почувства втвърдения му пенис до бедрото си, но точно в този момент това не беше единственото, което я вълнуваше.

— Не ставай глупав. Но новината е направо потресаваща — тя го целуна леко по носа. — Почакай малко, Сам. Наистина, няма да съжаляваш. Аз няма да избягам — тя се измъкна от ръцете му и посегна към таблета, който държеше до леглото си. Пръстите ѝ затанцуваха по екрана, докато намери маркираната новина, която я бе накарала да се закове на място в кухнята. — Виж това.

Сам се облегна с въздишка на лакът.

Не мога да си представя как е възможно да намираш нещо за по-вълнуващо от онова, което моят приятел тук ти е приготвил. Хайде, дай да видя — и той протегна ръка като древен римлянин на пир, очакващ да му подадат десерта.

Стейси го тупна с пръсти по рамото. Присъщата ѝ въздържаност така и не можеше да приеме вулгарностите, които той изтърсваше от време на време. В нейния свят не съществуваше необходимост от грубост — било то в поведението или в речта.

— Не ме заслужаваш.

Той ѝ се изплези и тя му подаде таблета.

За миг той не успя да разбере какво точно виждаше пред себе си. Беше качен в мрежата списък на арестите, направени от полицията в Западен Йоркшър — това беше ясно. Участъкът в Халифакс. Шофиране в нетрезво състояние. Защо Стейси се беше развълнувала толкова от ареста на някой, седнал пиян зад волана? После видя името и подсвирна тихичко.

— Карол Джордан, да му се не види! — Провери датата и часа. — Случило се е едва снощи. Как, по дяволите, се добра до тези данни?

Стейси сви рамене, опита се да си придаде скромно изражение, но не успя. Пък и защо да се опитва? Гордееше се с уменията си. Но същевременно съзнаваше смътно, че не всеки би се зарадвал да забележи следи от пръстите ѝ по личните си документи. — Лесно е. Инсталирала съм в системата си сигнал, който маркира всички нови споменавания на лица или други неща, които ме интересуват.

— И сред тях е Карол Джордан? — Сам се надигна в леглото и се пресегна покрай Стейси, за да си вземе кафето.

— Включих я в списъка на обектите, когато започнах работа в нейния отдел. Стори ми се… разумно може би?

— Да шпионираш шефа? — той се изкиска. — Това е блестяща идея. Вече не се учудвам, че винаги си с една крачка пред всички в играта. Можеш ли да направиш същото и за моя шеф? Почти нищо не знам за това копеле. А знанието е сила.