Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

В другия край на таванския апартамент Стейси Чен сипваше с една ръка кафе на зърна в мелничката, а с другата почукваше по екрана на таблета. Не можеше да се промени. Дори силно осезаемото и завладяващо присъствие на мъжа, за когото не се беше надявала да примами в леглото си, не можеше да попречи на привличането, което упражняваше върху нея невидимият свят на киберпространството.

Стейси си знаеше, че е особнячка. Ако трябваше да бъде честна, дори свръх-особнячка. Родителите ѝ — имигранти се бяха надявали тя да тръгне по традиционния път — право, медицина или финанси. Но когато за първи път се озова пред компютърен екран, Стейси разбра, че се намира в естествената си среда. Искаше да разбере как функционира компютърът, за да го подчини на волята си, затова и се бе гмурнала в силициевия свят, сякаш беше незаконно дете на Стив Джобс или Бил Гейтс.

Още като студентка тя написа код за компютърни игри, а после го продаде на голям разработчик за зашеметяваща сума. Толкова години по-късно все още получаваше проценти от приходите. Състудентите ѝ очакваха, когато завърши, тя да постъпи в някоя фирма, занимаваща се с разработка на компютърни игри, или в някоя гигантска софтуерна компания. Никой не предполагаше, че ще постъпи в полицията. Сега Стейси беше водещ компютърен специалист в полицията на Брадфийлд. И на всяко друго полицейско подразделение, което успееше да се възползва от магическите ѝ умения. В свободното си време пишеше кодове; през последната година беше разработила две мобилни приложения, всяко от които ѝ донесе повече пари от годишната ѝ заплата.

Много малко хора бяха наясно с измеренията на успеха ѝ. Стейси не искаше хората да размишляват много-много върху въпроса защо продължава да работи в полицията, след като би могла да печели много повече пари другаде. Ако все пак някой зададеше подобен въпрос, тя казваше нещо в смисъл, че иска да се отплати на обществото, което бе приело така радушно родителите ѝ. Ако признаеше истината, това би я поставило в прекалено неудобно положение.

Стейси обичаше да си пъха носа в личните данни на хората. А положението на полицай ѝ даваше необходимия достъп и правото да постъпва така. Никой не познаваше света ѝ достатъчно, за да има представа колко надълбоко навлизаше тя и как се ровеше в тайните на хората. Беше успяла да се добере почти до всички важни бази данни в страната и имаше ключ към задните врати на всякакви места, чиито потребители ги имаха за секретни. Това ѝ беше от полза в работата. Но нищо не я вълнуваше повече от възможността да нахлуе през трудно преодолими защити в личното пространство на другите. Дори и Сам.

Стейси изсипа смляното кафе в пресата и наля отгоре врялата вода. Докато чакаше кафето да стане, тя си позволи кратко замечтаване. Изминалата нощ беше прекрасна. Бяха поръчали вечеря от скъп местен ресторант, който доставяше ордьоври, основни ястия и десерти, отвориха бутилка шампанско и свалиха филма, който Сам искаше да гледа, и накрая се озоваха в леглото, където прекараха дванайсет часа, изпълнени със секс и сън в дълбоко удовлетворяващо съчетание. Стейси за първи път се впускаше в сериозна връзка, и беше толкова влюбена в Сам, че на моменти чак стомахът ѝ се свиваше от вълнение. След такава нощ изводът можеше да бъде само един — той също я обичаше.

Бяха изминали няколко месеца, откакто тя бе събрала сили да признае чувствата си. Първоначално той беше малко предпазлив. Но все пак излязоха на вечеря, а после, когато тя го покани да пийнат по нещо в апартамента си, той най-сетне забрави задръжките си. Бяха застанали пред широките прозорци и гледаха разпилените светлини на нощния Брадфийлд, когато ръката му се плъзна по раменете ѝ.

В този миг имаше чисто вълшебство. Стейси потръпна при спомена, после прецеди кафето и хвърли отново поглед към таблета. Когато забеляза сигнала, който бе инсталирала още когато постъпи на работа в отдела за борба с особено тежки престъпления, устата ѝ се отвори, оформяйки едно беззвучно „О“.

Сам щеше да се слиса.

Когато Карол се зае отново с работата си, Тони се опита да бъде добросъвестен и да подготви втория доклад, който трябваше да представи в съда. Но казаното от нея бе раздразнило прекалено много любопитството му. Карол не успя да си спомни много подробности, но беше убедена, че е чела наскоро за някаква жена, която се самоубила, след като известно време била прицел на атаките на тролове за някакви феминистки изказвания, не помнеше точно какви.