Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Тя се усмихна сурово и пестеливо.

— Научих се по трудния начин. Не можеш да издържиш цял ден физическа работа, ако го започнеш с такива неща.

Тони седна и започна да пие кафето си, докато тя правеше закуска с ефикасните, икономични движения, на които се беше научила, откакто започна да ремонтира къщата. Всичко трябва да е подръка, планът за работа да е ясен. Никакво суетене, никакво объркване, никакво колебание. В кухнята също както при ремонта. И това бе научила по трудния начин.

Тя тръсна чиниите на масата и седна срещу него, с все още изопнато от гняв лице. Вбесяващото беше, че Тони като че ли не се беше впечатлил от реакцията ѝ. Той ѝ благодари, после попита:

— Какъв е планът за днес?

— За теб не знам, но сега, когато приключих с поставянето на кабелите, ще започна с облицовката на външната стена — чистият въздух беше ободрил Карол и тя се нахвърли на закуската, като че ли обилната вечеря у Джордж Никълъс се беше състояла преди седмица, а не предната вечер.

— Яйцата са хубави той преглътна още една хапка. — Трябва да напиша два доклада, които съдът да прегледа преди издаването на присъда, но съм си взел лаптопа, така че ще се справя. А когато приключа с тях… е, започнах да пиша книга.

— Книга? — попита удивено Карол. Една книга беше сериозен проект. А тя не знаеше нищо за това. Това бе едно от измеренията на отчуждението, което двамата бяха допуснали да се настани между тях. — Каква книга?

— А ти каква книга очакваш да пиша?

Тя се усмихна въпреки волята си.

— Предполагам, че би могъл да направиш миш-маш от интересите си и да съставиш илюстрован наръчник за начинаещи профайлъри.

Той направи иронична гримаса.

— С някой кръстоносец с наметало, който се появява накрая, за да спаси положението.

— Ти би изглеждал смешно в онези тесни средновековни панталони. Е, каква е тази книга?

— Темата е психологическо профилиране. Моят консултант — нали се сещаш, психологът, когото посещавам, за да си осигуря относителна психологическа стабилност, та той е на мнение, че ако в полицията искат да пестят пари, като се занимават сами с профилиране, вместо да плащат на хора като мен, не би трябвало да се цупим и да си измиваме ръцете, оставяйки ги да се оправят сами. Смята, че би трябвало да напиша книга, която да избягва професионалната терминология и теориите, и да изясни по възможно най-практичен начин онова, с което се занимавам. Да е пълна догоре с примери за реалното приложение на психологическото профилиране, от случаите, по шито съм работил.

Карол се намръщи.

— Това не напомня ли малко на човек, който оказва помощ на собствените си палачи?

Тони сви рамене.

— Ще стане едно от двете — или ще разберат за какво става дума и ще се научат да работят както трябва, което би било добре, защото дори когато ми плащаха, аз не можех да бъда на много места едновременно. Или няма да разберат и ще осъзнаят, че това е работа за експерти, което ще ги накара да се обърнат с подновено уважение към нас, професионалистите.

Тя избухна в смях.

— Не може да се поднови нещо, което не е съществувало, Тони. Никога не са се отнасяли към теб с уважението, което си заслужил с работата си.

— Има хора, които ценяха направеното от мен. Например Джон Брандън. Ти. Някой и друг от големите шефове в Министерството на вътрешните работи.

— Само че това не е достатъчно, за да бъдат принудени неграмотни задници като Джеймс Блейк да постъпват така, както е редно — тя натъпка последните остатъци от закуската в устата си и стана, бършейки уста с опакото на ръката си. Физическата работа я бе накарала по някакъв начин да придобие маниерите на работник. Някогашната Карол Джордан би използвала салфетка или поне парче домакинска хартия. На новата Карол Джордан ѝ беше все едно.

Оставен да се оправя както намери за добре, Тони се разположи удобно с лаптопа и бележника си. Можеше да се съсредоточи върху собствената си работа, без да трябва да бди над Карол. Освен ако тя не беше скрила алкохол някъде в общото помещение на къщата. Но нямаше причини да го е направила. Освен това според него тя щеше да гори от желание да опровергае думите му. Тази праведна целеустременост щеше да е достатъчна, за да я крепи известно време. Проблемите щяха да започнат в понеделник или вторник, когато пред нея се изправеше непосредствено предстоящата катастрофа, каквато би било гледането на делото ѝ в съда, когато щеше да загуби и доброто си име, и шофьорската си книжка. Точно тогава щеше да се наложи да бди над нея като квачка над пиленцата си. Онова, от което Карол се нуждаеше, беше нещо истинско, върху което да се съсредоточи. Физическият труд беше много хубаво нещо, и очевидно той бе задоволил някаква нейна необходимост. Но той се състоеше от повтарящи се действия; за продължителен период от време това не беше никакво предизвикателство към интелекта. А Карол беше жена, която се нуждаеше от нещо, което да ангажира съзнанието ѝ. Той трябваше да измисли нещо, което да задейства интелекта ѝ. Ако вече не можеше да работи като ченге, сигурно щеше да се намери нещо друго, което да може да върши, което да представлява за нея едновременно усилие и предизвикателство. Но може би с не толкова високи залози. Не със залози, които биха я тласнали обратно към бутилката.