Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Беше се стъписала от пороя от оскърбления, отключен от публикацията. Вълна от гняв и ненавист заливаше всички нейни публикации в социалните медии. Първоначално тя бе приела това с присмех, коментираше липсата на въображение, проявена от троловете. В отговор те започнаха да се стараят повече. Дотогава Урсула се бе придържала към общоприетото правило — не реагирай на троловете. Но ѝ беше трудно да запази мълчание пред такива грозни оскърбления. Следващата си публикация тя посвети на въпроса защо мъжете — беше убедена, че става дума почти изключително за мъже — хранят толкова крайно отрицателни чувства към жени, които изобщо не познават и чиито думи надали биха имали някакво пряко въздействие върху живота им.

Втората вълна на омразата беше дори по-лоша от първата. Урсула не се уплаши от атаките, но се стъписа малко, когато партньорите ѝ от сайта ѝ казаха да продължава с публикациите; злостните ѝ критици всъщност привличаха вниманието на много повече хора към сайта, което беше добре за бизнеса.

През следващия месец тя помести публикация за скрития страх, който подклажда обидите, които бе понесла, и неговото отражение върху живота на жените в по-общ план. По-слаб човек би се огънал пред потока гнусна помия, който беше вече ежедневие в онлайн съществуването ѝ. Но Урсула не отстъпваше. Единствената ѝ реакция на злобата беше молбата, която отправи към системния администратор на TellIt! да идентифицира най-изявените виновници с надеждата да могат да представят на полицията достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение на тези страхливци.

Вратата на кабинета ѝ се отвори рязко и на прага застана едър мъж, облечен с тениска и карирани домашни панталони от мека тъкан. Той беше вдигнал две димящи порцеланови чаши високо във въздуха.

— Допи ми се горещ шоколад и реших да направя и на теб — каза Бил Форман, влизайки в стаята с учудващо лека походка за толкова набит мъж. — Сложих и по няколко капки ром. Реших, че имаш нужда от ободряване.

Урсула въздъхна доволно.

— Ти си моят герой. Мислех да изпратя това и да приключа за днес.

Бил ѝ подаде една от чашите и тя я обгърна с пръстите на двете си ръце, наслаждавайки се на топлината и на плътния аромат на шоколада и рома. Той се отпусна в едно кресло, покрито с излинял кретон, а Урсула се завъртя на офисния стол, за да застане с лице към него.

— Е, какво избра накрая?

Тъй като и той беше журналист, Бил знаеше колко често започнатият материал се отклонява от първоначалния замисъл.

— Тръгнах по една допирателна. Пиша за гениталното обрязване на жени. За това, че през последните години ние в Обединеното кралство сме научили повече за това и че трябва да създаваме сигурни убежища за жени, които да се осмеляват да проговорят, без да се страхуват от репресии.

Бил се усмихна.

— Много безобидна тема си избрала. Не е трудно да си представиш как ще се нахвърлят върху теб след тази публикация. Намерила си начин да вбесиш едновременно и мюсюлманите-фундаменталисти, и крайнодесните задници.

Урсула въздъхна.

— Потискащо е, нали? Много по-лесно беше да бъдем оптимисти по въпроса за равенството, когато не се налагаше да се сблъскваме ежедневно с неандерталци. Когато можеше да се повярва, че хората са започнали да се променят, защото мъжете са престанали да опипват секретарките край копирната машина.

Ъгълчетата на устата на Бил се извиха надолу.

— А през цялото време всичко това се е било заровило в хибернация под земята и е набирало сили. Удивен съм. Аз самият съм мъж, обичам футбол, бира и да играя компютърни игри с приятелите си. Но това не означава, че презирам жените. Не е задължително двете неща да се противопоставят. Искрено не разбирам мисловния процес, в резултат на който се стига до оскърбленията, с които те заливат.

— То е, защото те нямат кой знае каква връзка с мисловни процеси — Урсула се приведе напред, по лицето ѝ се изписа оживление. — По-скоро е въпрос на емоция. Струва ми се, че е свързано до голяма степен с факта, че естеството на работата, която извършват мъжете, се е променило драстично. Бащите и дядовците им са извършвали тежък физически труд. Да, било е тежка експлоатация, но обществото изгражда около това една идентичност — този вид труд прави от теб мъж. Така можеш да се себедокажеш.

Бил повъртя чашата си и кимна.

— Своеобразна индоктринация, а споменът от нея не се заличава лесно. Немалко са мъжете, които крият чувство за непълноценност. То е скрито толкова надълбоко, че и те самите не подозират за него, камо ли пък да знаят как да му противостоят. И когато навикват жени, това ги кара да се чувстват по-добре.