Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Но нещата не се бяха развили така. Той едва бе успял да се добере навреме до вратата на къщата, за да попречи на Карол да я хлопне под носа му. В очите му припламна гняв, когато нахълта вътре след нея.

— Казах ти, че това не е твоя работа! — бе казала тя и бе прекосила бързо къщата на път към обитаемата част. Когато той я настигна в кухнята, тя вече си наливаше голяма чаша бяло вино.

— Веднага се хвана за бутилката — отбеляза той. — През цялото време ми обясняваш как нямаш проблем, а каква е първата ти реакция на каквато и да било критика? Да си налееш едно голямо питие. Това е класика, Карол. Класическо поведение на алкохолик.

Тя отпи предизвикателно от чашата.

— Аз не съм алкохоличка. Пиенето ми доставя удоволствие. И честно казано, след преживяното тази нощ, мисля, че съм заслужила едно малко удоволствие.

— Не мисля, че в тази чаша се крие някакво удоволствие за теб — това е по-скоро облекчение. По-скоро избавление. Мисля също, че става дума за зависимост. Ти имаше нужда от това питие — независимо от това дали искаше да го изпиеш или не.

— Мислиш, че не мога да се справя без него? Никога не си изпадал в по-голяма заблуда. За мен не представлява никакъв проблем да карам и без пиене.

— Така ли? Защо тогава в чекмеджето на бюрото ти винаги има четвъртинка водка? Защо винаги носиш плоска бутилка в чантата си?

Тя издаде някакъв възмутен звук, нещо като „пфу“.

— Значи си ме шпионирал?

Тони поклати глава и я изгледа натъжено.

— Не аз, а твои подчинени. Хората, които държат на теб, които се обърнаха към мен, защото не са посмели да говорят с теб.

Това подейства. Той се почувства засрамен, задето бе нанесъл такъв удар под кръста. Но искаше да я заболи, искаше да почувства колко срамно е онова, което причинява на себе си. Тя избягваше погледа му.

— Никога не си ме виждал толкова пияна, че да залитам. Да повръщам. Да губя контрол. Винаги съм съумявала да изпълнявам служебните си задължения. Винаги съм можела да функционирам.

Тони сви рамене.

— Значи си функциониращ алкохолик. Не е необходимо да започнеш да падаш по улиците или да се напикаваш, или да спиш с неподходящи мъже, или да ти се губят цели дни, за да си алкохолик. Достатъчно е просто да си зависим от алкохола.

А ти си зависима. И двамата знаем, че е така.

Карол погледна Тони така, сякаш го мразеше.

— Нямам нужда от алкохола. Мога да спра да пия винаги, когато поискам.

Тогава той я бе загледал упорито и неотклонно. — Така ли мислиш? Докажи го. Позволи ми да остана тук до сряда. Това са само четири дни. Спираш да пиеш, а аз ще бъда тук, за да те подкрепям. Вярвай ми, Карол, бих бил щастлив, ако докажеш, че греша.

Тя го гледаше мрачно, на лицето ѝ се изписа смесица от раздразнение и тревога. Той не можеше да прецени кое я плаши повече — мисълта да спре алкохола или представата, че ще трябва да се примири с постоянното му присъствие.

— Добре — каза тя рязко, през стиснати устни. — Ако това е единственият начин да се отърва от теб, съгласна съм — и изля предизвикателно остатъка от виното в умивалника. — Ти ще спиш тук, аз ще ползвам спалния чувал. Трябва да стана рано, за да разходя кучето. Така няма да се наложи да те будя.

И беше излязла, вирнала нос. Сигурно мислеше, че е победила.

Само че грешеше. След като тя излезе, той се възползва от звукоизолацията, за да претърси целия апартамент за алкохол. Три бутилки малцово уиски, две бутилки водка от фризера, една бутилка джин, пет бутилки „пино гриджо“, две бутилки „кава“ 4 4 Испанско пенливо вино. — Б.пр. , бутилка бренди и пет бутилки „занаятчийска“ бира. Тони потисна угризенията си, задето нарушаваше личното ѝ пространство, и прерови всичките ѝ чанти в гардероба, където откри три малки бутилчици с водка и една с уиски. После започна да отваря бутилките една по една и да ги излива в умивалника. Алкохолните пари дразнеха носа му. Утре сутрин, когато разбереше какво е направил, Карол щеше да побеснее. Но накрая щеше да му е благодарна.

На двайсет мили оттам, в покрайнините на Брадфийлд, Урсула Форман препрочиташе онова, което се надяваше да е окончателен вариант на ежемесечната и публикация в TellIt!, популярния новинарски сайт, за чието създаване бе помогнала преди две години. Тя зарови и двете си ръце в рижите си къдрици в опит да се ободри и да се съсредоточи. Докато четеше, гризеше несъзнателно ъгълчето на долната си устна и присвиваше очи, претегляйки думите.

Преди четири месеца беше написала материал за въздействието на лекомисления ежедневен сексизъм в сапунените сериали по телевизията върху младите момичета — според нея тонът беше въздържан и умерен.