Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Той се обърна с въздишка към бележките си и започна да съставя доклад за сериен изнасилвач, който се бе опитал да убеди съда, че е бил тласкан да изнасилва жени от гласове, които чувал в главата си. Според Тони нямаше такова нещо. Той бе преценил, че си има работа с отлично функциониращ психопат, който съзнателно се стреми да попадне в заведение за душевноболни, за да избегне онази част на затвора, която е отделена за провинили се в изнасилване.

Когато приключи, минаваше обед. Тони се изправи и се протегна, после отиде в общото помещение, където Карол прикрепяше летви към каменните стени с помощта на шестинчови гвоздеи.

— Искаш ли да приготвя набързо нещо за обед? — попита той. Тя спря да нанася удари с чука и се обърна, избутвайки с китка влажните кичури от челото си. Карираната риза беше прилепнала към контурите на тялото ѝ, джинсите бяха тесни и очертаваха добре оформени мускули. Беше мръсна и потна — и той съзнаваше, че това е клише, но не можа да потисне надигащото се у него вълнение при тази гледка.

— Има хляб, сирене, пастет и домати — каза тя. — Обикновено ям това, и някакви плодове.

Той кимна.

— Ще направя сандвичи.

— Добре — тя понечи отново да се заеме с работата си — Няма да се бавя, но искам да приключа с тази част, преди да прекъсна за обяд.

Когато се върна в кухнята, той скалъпи несръчно някакви сандвичи с евтин чедър от супермаркета и домати, който сигурно имаха вкус на памук и вода. Карол можеше и да пие заради вкуса на напитката, но той подозираше, че яде само заради горивото, което трябва да вкарва в организма си. Видя една купа с ябълки и круши и я премести на масата до чинията със сандвичите. Не беше точно пиршество, но щеше да е достатъчно. Наля две чаши вода и постави две чинии една срещу друга. Нямаше какво друго да направи, за да изглежда масата по-привлекателна, затова се зае отново с лаптопа си, за да убие времето до идването ѝ.

Тони не искаше да започне втория доклад, за да не се наложи да прекъсва работата си. Вместо това отвори един новинарски сайт и провери дали има някаква нова информация за смъртта на Джазмин Бъртън. Прерови няколко репортажа, но като че ли нямаше нищо ново.

— Камъни в джобовете — промърмори той под нос. Този детайл го смущаваше, но той не успяваше да долови ясно ехото, което вибрираше в дълбините на ума му.

— Какво каза?

Той беше толкова погълнат от онова, което четеше, че не я беше чул да влиза.

— Нищо важно. Просто нещо, което се обажда в някакво ъгълче на ума ми.

Тя се наведе над него, за да види какво чете. Лъхна го мирис на чиста пот. Каза си, че усещането можеше да е еротично, ако не беше острата нотка на застояло в дъха ѝ. Предположи, че организмът ѝ продължава да преработва и изхвърля алкохола. Дори да бяха на такъв етап във връзката си, че да могат да се целунат — а имаше и моменти на такава близост — дъхът ѝ щеше да го накара да се поколебае.

— Защо се интересуваш толкова от някакво самоубийство в Девън? — попита Карол.

— Не съм сигурен. Снощи вечерях у Пола и Елинор, и Торин го спомена. Говорехме за случаи на онлайн-тормоз, за троловете, и как по всичко личи, че именно те са тласнали Джазмин Бъртън към самоубийство. Но тук има нещо… — гласът му заглъхна.

Карол огледа публикацията в отворения прозорец.

— Медиите си падат по всичко, което може да послужи за основание да критикуват интернет — въздъхна тя. — Знам защо този случай е привлякъл вниманието ти и те озадачава.

— И ти ли го забеляза? Това е облекчение — той я загледа с очакване. По устните ѝ играеше познатата предизвикателна полуусмивка. — Е, ще ми кажеш ли какво имаш предвид?

— Не можеш да се овладееш, нали? Подсъзнанието ти постоянно открива някакви закономерности.

— Е, каква е закономерността в този случай? Какво е това, което ти виждаш, а аз не?

Усмивката ѝ стана по-широка.

— Тя не е първата, Тони. На някакво ниво умът ти е засякъл факта, че тя не е първата.

Детектив Сам Еванс се протегна с наслада, харесваше му, че леглото е толкова голямо, че ръцете и краката му не стигат до краищата. Наслади се и на контраста между млечнокафявата си кожа и белите чаршафи, порадва се на добре скулптираните очертания на мускулите си. Изглеждаше особено добре в светлината, която се процеждаше през полупрозрачните щори на капандурите, усмивката му бе породена от съзнанието, че Стейси ще ахне от задоволство, благодарна за присъствието му, когато се върнеше с кафето.