Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Старея — каза тя с мрачен хумор. — Не помня вече така, както преди.

Това беше сериозно признание от страна на жена, известна с ейдетичната си памет по отношение на нещата, казани пред нея. Карол беше в състояние да възпроизведе дума по дума всеки разговор или разпит — по памет. Тази дарба понякога ѝ бе причинявала и неприятности.

Без да се замисли, Тони отвърна:

— Годините и алкохолът. И двете унищожават плашещо бързо мозъчните клетки.

С което сложи край на всяка надежда, че Карол ще се опита да му помогне. Привършиха обяда си в мрачно мълчание, после тя избяга възможно най-бързо при работата си.

Тони се зае с безплодни търсения, помагайки си с най-различни съчетания от ключови думи. Искаше му се да можеше да разчита на някогашния екип на Карол. Стейси Чен щеше да намери за минути онова, което му трябваше. Годините, през които играеше на компютърни игри, му бяха създали умения да залавя зомбита, но от това не следваше, че умее да търси успешно в интернет.

Вече се канеше да се откаже, когато като че ли се добра до необходимото. Кейт Ролинс беше работила в частна радиостанция, като водеща на безлично забавно предаване, което се излъчваше по времето, когато хората се качваха в колите или в метрото, за да се приберат по домовете си. Тя се беше изказала в защита на анонимността на жертвите на изнасилване след предизвикалия много полемики случай с бивша звезда от телевизионни сапунени сериали — актьорът, излежал наказанието си за изнасилване, държеше да получи отново някогашната си работа. Феновете му цитираха името на жертвата му в публичното пространство и я подлагаха на тормоз, въпреки заключението на съда, че обвиняемият е виновен, и Кейт беше поставила начало на кампания за завеждане на дело срещу хората, нарушили личното пространство на жертвата.

Оскърбленията я затрупаха подобно на лавина. Страниците ѝ в социалните мрежи бяха заляни с отвратителен порой от обиди, заплахи и гняв. Успели бяха да открият дори дъщеря ѝ, студентка в института по филмово изкуство, и бяха поставили пред нея искане да се откаже от майка си заради позорната ѝ враждебност към мъжете.

Кейт, жена, която винаги дотогава бе разчитала на добросърдечие и чар, за да въздейства на публиката си, бе открила у себе си неподозирана твърдост и предизвикателност. Беше се възпротивила на онези, които я тормозеха, ползвайки присъствието си в ефир, за да ги предизвиква. Всичко това ги бе накарало да се ожесточат допълнително. На пръв поглед тя бе приела атаките невъзмутимо, печелейки широка подкрепа от водещи журналисти в радиото и телевизията, и последователи в социалните медии.

И тогава една сутрин секретарката ѝ беше дошла в дома ѝ в Северен Лондон и я беше открила в гаража, в колата, чийто двигател работел. За да не си позволи да размисли, Кейт се беше приковала с белезници за подлакътника на седалката — по този начин не е можела да изключи двигателя.

Беше се разразила истинска буря от потрес и възмущение. Сочеха с пръст звездата от сапунените сериали, който вдигаше ръце и отричаше някога да е окуражавал зверовете, които я бяха тормозили. Случаят бе отразяван с впечатляващи заглавия по вътрешните страници на вестниците в продължение на няколко дни, после всичко беше затихнало.

Подобни обстоятелства, много различна смърт. Беше интересно, но откриването на случая с Кейт Ролинс не уталожи вътрешното му безпокойство. Дразнеше го нещо, свързано със смъртта на Джазмин Бъртън.

Но и да се тревожеше от това, нямаше да постигне нищо. От опит знаеше, че най-добрият начин да се добере до онова, което се бе събудило в подсъзнанието му, беше да се съсредоточи върху нещо друго. Затова се принуди да се върне към работата си.

Когато излезе от другия край на тунела, в който го бе вкарало съсредоточаването, беше късен следобед. Ослуша се, но не чу далечното приглушено чукане, което бе долавял подсъзнателно по-рано през деня. Запита се дали Карол не е извела кучето. Надяваше се да е още тук; мислеше да ѝ предложи да излезе този път с тях. Имаше нужда от чист въздух, а открай време най-добрите идеи му идваха, когато ходеше — бяха му необходими и за книгата, и за Джазмин Бъртън.

Щом отвори вратата, Флаш се озова при него за секунди, и започна да се умилква около краката му. Явно Карол не беше я водила на разходка.

Но и не работеше. В далечния ъгъл на помещението Карол бе седнала на едно магаре за рязане на дърва, обгърнала с ръце тялото си, с присвити рамене. Дори от такова разстояние Тони мажеше да прецени, че тя трепери, макар че два големи радиатора поддържаха тук поносима температура. Той тръгна към нея, внимавайки да върви бавно, за да прикрие своята загриженост. Последното, което ѝ трябваше сега, бяха емоционални усложнения, които биха възникнали, ако той дадеше воля на чувствата си към нея.