Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

И те бяха направили онова, което можеше да се очаква, и се бяха самоубили. И тъй като посланието, което той искаше да разпрати, гласеше, че тези досадно гръмогласни жени тласкаха себе си и така наречените си „сестри“ по пътя към гибелта, книгите можеха да подчертаят това послание. Те щяха да изпълняват ролята на нещо като предсмъртни писма, да усилват въздействието на стореното, да разсейват всякакви съмнения у институциите, които се занимаваха със случаите. Те щяха да бъдат код, чието лесно решение гласеше, че тези жени сами са се довели до състояние, в което да пожелаят смъртта.

Това беше посланието, което той искаше да се разпространи навсякъде: ако не се реализираш като съпруга и майка, ще свършиш със самоубийство. Искаше да няма никакво недоразумение в очите на обществеността. Не искаше да замъглява ефекта с предположението, че тук може да има и нещо друго. Не искаше тези жени да добиват ореола на мъченици като жертви на убийства — затова трябваше да подчертае недвусмислената картина на самоубийството. Ако се беше опитал да фалшифицира предсмъртни писма, това само можеше да му създаде неприятности; книгите изпълняваха същата функция, а нямаше как да бъдат разобличени като фалшификати.

Освен това, след като първите две от трите станеха обществено достояние и хората започнеха да обръщат внимание, те щяха да се превърнат и в модна изява. Глупавите жени, тласнати към отчаяние и смърт, щяха да си избират текстове, с които да се сбогуват, така че книгите щяха да станат част от движението, което той създаваше. Онези, които го разбираха правилно, щяха да се присъединяват по своя собствена воля към това лично негово общество на сестри.

Книгите бяха елемент, който той добави впоследствие към плановете си. Затова пък този елемент беше блестящ. Наложи му се да бърза много, за да ги събере навреме. Но колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-голямо му се струваше тяхното значение. Малката купчинка на полицата в гаража му се беше превърнала в една от най-важните части от неговата кампания. Гласовете на самоубили се жени, защитавали другите жени, край техни последователки, които също се самоубиваха. В това имаше една почти поетична симетрия.

И, разбира се, те му показваха прекия път към следващата смърт.

Бяха започнали с един постапокалиптичен свят, възстановяващ се след опустошенията на някакъв смъртоносен вирус. Карол, която дори не беше поглеждала видео игра от деветдесетте години, времето на падащите многоъгълници, се впечатли от убедителното въздействие на анимацията от най-ново поколение в играта „The Last of Us“.

— Това е приключение, каквито са всички хубави книги и филми — каза Тони. — Гарантирам ти, че ще се вълнуваш точно толкова от съдбата на Джоел и Ели, колкото и от Скаут и Атикъс Финч. Е, може би не чак толкова много. Но ще ти влязат под кожата и ще събудят у теб емоции.

Първоначално имаше много ругатни и блъскане в стени. Мерникът на Карол беше ужасен, координацията ѝ — не много по-добра. Но Тони я окуражаваше, понякога поемаше джойстика, за да ѝ покаже как да преодолее някакво особено сложно препятствие. И постепенно тя започна да се ориентира. Докато я наблюдаваше как потъва в света на пикселите, Тони се ругаеше, че не е успял да я накара да направи това още преди години. Докато вниманието им беше съсредоточено в играта, между тях съвсем естествено се възстанови онази непринудена близост, която той мислеше за безвъзвратно изгубена. Заяждаха се един с друг, шегуваха се, пъшкаха, когато тя направеше грешка и ликуваха, когато победеше. Бяха опрели рамене като двама тийнейджъри, погълнати от онова, което тя се опитваше да постигне.

Когато той предложи да прекъснат, за да пият чай, Карол установи с учудване, че са играли повече от три часа.

— Нямах представа, мислех, че е около десет часа, а не полунощ. Утре трябва да ставам рано — каза тя удивено.

— Разходи кучето сега, тогава ще те остави на мира сутринта, нали? — той се прозя и посегна към таблета.

Карол го изгледа присмехулно.

— Очевидно е, че никога не си гледал куче. Ще имам късмет, ако изкопча от нея поне час.

— Поне тази нощ ще спиш в нормално легло.

По-рано същата вечер бяха отделили един час на сглобяването на едно голямо легло в далечния ъгъл на помещението. В магазина Карол бе настояла да купят възможно най-широкото.

— След като ще го деля с шибаното куче, имам нужда от възможно най-голямо пространство — изтъкна тя.