Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Пола долови съжаление в гласа му и прецени, че може да се възползва от това, за да изкопчи информация.

— Клинична ли? В какъв смисъл?

— Не беше оставила нищо на случайността. Беше се приковала с белезници за подлакътника на вратата, за да не може да се протегне и да изключи двигателя.

— Никога досега не съм попадала на такъв случай.

Той въздъхна.

— И аз не съм. Но съм имал случаи, в които самоубиецът е сядал на задната седалка. Някои хора са твърдо решени да не си позволят да се разколебаят.

— Щом казвате. Тази територия не ми е позната.

— Може да се каже, че всичко беше идеално планирано. Чантата ѝ с телефона беше заключена в багажника. Очевидно е била твърдо решена да го направи. Единственото нещо, което имаше при себе си, беше една книга с поезия.

— Поезия? — Поезията не беше сред нещата от които Пола би избирала какво да вземе за утеха, ако стигнеше някога дотам. — Каква поезия?

— Почакайте… — чу се тракане на ключове, после детектив Колинс заговори отново. — „Тетрадките на смъртта“. От Ан Секстън. Тя е американска поетеса, която се самоубила по същия начин. Заключила се в гаража и оставила двигателя да работи.

— Значи Кейт е била голяма почитателка на Ан Секстън, така ли?

— Дъщеря ѝ, Мадисън, твърдеше, че никога дотогава не е виждала тази книга. Оказва се, че майка ѝ поначало не е имала особена слабост към поезията. Струва ми се, че казваше истината. Огледах набързо лавиците с книги в къщата и там наистина нямаше никаква поезия.

— Това е малко странно, нали?

Нямаше нещо, което Пола да обича повече от тези странности. Годините, през които беше работила заедно с Тони, бяха насадили у нея убеждение, че там, където има някаква странност, често започват да се появяват отговорите.

— Не знам. Мисля си, че когато човек е стигнал дотам, че според него единственият изход е да се самоубие, той не разсъждава трезво. Нищо от това, което би направил, не би могло да се приема за странно, защото постъпката в своята цялост е повече от странна.

— Предполагам, че е така. Е, нали ще можете да ми пратите копие от документацията?

— Не знам с какво може да ви помогне тя, но няма проблем да ви я изпратя. Не може да се каже, че има и най-малко съмнение какво може да се е случило. Била е тормозена до смърт. И копелетата, които са я тласнали към това, вероятно ще продължават да се радват на свободата си. И това е всичко.

„Може да е така засега“, каза си Пола, след като приключи с разговора. Но нещата можеха да се променят, ако Карол Джордан се заемеше със случая. Докато тази мисъл прекосяваше съзнанието ѝ, телефонът ѝ иззвъня, и от написаното на екрана се разбра, че повикването е от бившата ѝ шефка.

— Здрасти, шефе — каза автоматично Пола.

— Струва ми се, че открих още една — каза Карол. — И тя е направо в задния ви двор.

Карол постави димяща чиния „пене путанеска“ на масата до салатата, която Тони вече беше разбъркал с пикантния френски сос, приготвен от него самия. Наоколо се носеше аромат на маслини и чесън.

— Не искам да говорим за утре — каза тя, когато седна.

Тони познаваше тези непреклонни нотки в гласа ѝ. Със същия успех можеше да се опита да спори с Ел Капитан 5 5 Скала в националния парк „Йосемити“ в САЩ. — Б.пр. . И ако трябваше да бъде честен, не съжаляваше, че може да избегне обсъждането на представянето ѝ в съда — тема, която можеше да доведе само до напрежение и неловкост между двамата.

— Газирана вода? — попита той, размахвайки зелената пластмасова бутилка с помирителна усмивка.

Карол извърна глава и се загледа в масата.

— Защо не?

Гласът и прозвуча като ръмжене.

Сипаха си паста и салата в мълчание. След като изгълта три хапки, Тони попита:

— Е, Пола знаеше ли вече за тази история с Дейзи Мортън?

Карол поклати глава, дъвчейки салата. Преглътна, отпи малко вода и отвърна:

— Пола никога не е попадала на нея по професионална линия — Дейзи е живеела в центъра на града, на територията на северния полицейски участък. Но за наш късмет тя има добри контакти с колегите си там. Става дума за един сержант от криминалния отдел на име Франи Райли. На вид изглежда като липсващото звено между неандерталеца и играчите от ръгби лигата, но всъщност е доста проницателен в работата си. Тя ще поговори с него, да видим дали няма да ѝ каже нещо повече от официалните доклади.

— А тя съгласна ли е с теб, че може да става дума за още един случай, който се вписва в модела?