Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Търсенето беше уморително и потискащо. Толкова много истории, останали без финал, толкова много мъка и гняв, останали без утеха, толкова много проблеми, останали без достъпно решение. Пола скоро изгуби броя на случаите, които биха могли да бъдат разрешени, ако само засегнатият човек бе имал на кого да се довери, към кого да се обърне, човек, който да предотврати утежняването на проблема, преди той да се развие до етап, на който полицията беше единственото налично решение.

Някъде към средата на списъка тя откри онова, което ѝ трябваше. Млада азиатка на име Шакила Бейн, моден дизайнер, по време на интервю за новинарско предаване на местната телевизия бе казала, че макар да не подкрепя ислямския фундаментализъм, нито пък насилието и тероризма, било очевидно, че демонизирането на младите мюсюлмани в Обединеното кралство създава батальони млади джихадисти, търсещ кауза, за която да се сражават. В продължение на две седмици Шакила била засипана от съобщения, написани с езика на омразата и всевъзможни заплахи с насилие. Беше се оплакала за тормоза в полицията, но преди да се изпълнят тежките процедури по задвижване на разследване, троловете бяха изгубили интерес и се бяха прехвърлили към някой друг. Затова случаят беше класиран под надслов „да забравим за това“, тъй като никой никога не искаше да се занимава със случай, криещ такъв голям потенциал за усложнения.

Пола отвори досието по случая и се зачете. Бяха разпитвали Шакила два пъти — единия, когато бе внесла оплакването си и още веднъж, няколко дни по-късно, когато проследяването на случая било възложено на Тери Браунинг, един от детективите в отдела на Фийлдинг. На Браунинг му оставаха две години до пенсия; мързелът му беше пословичен сред криминалистите. По правило всеки случай, който главен инспектор Фийлдинг му възлагаше, беше случай, чието разрешаване изобщо не я вълнуваше. Връщането към този случай щеше да разгневи шефката, но от друга страна във всичко, по което беше работил Браунинг, неминуемо щеше да има толкова непроследени нишки, че Пола мажеше да ги превърне в нещо, което да си струва да се провери. И това щеше да бъде извинението ѝ да разговаря с криминалистите, които бяха работили по самоубийствата на Кейт Ролинс и Джазмин Бъртън.

Пола взе телефона и набра номера на Шакила Бейн. Не се учуди, когато беше препратена директно към гласовата поща. Ако на нея самата ѝ се бе случило да се почувства прицел на такава омраза, с каквато се бяха отнесли към Шакила, и тя щеше да отговаря само на проверени обаждания. Когато се разнесе сигналът, тя каза:

— Здравейте, Шакила. Аз съм Пола Макинтайър, сержант от криминалната полиция на Брадфийлд. Възложено ми е да проверя работата по вашето оплакване от тормоз, затова искам да се срещнем, за да коментираме случая. Удобно ли е да ми се обадите или да ми изпратите съобщение на мобилния телефон?

Тя изрецитира номера си, повтори го и затвори.

Не се наложи да търси много, за да открие криминалистите, които бяха работили по самоубийствата на Кейт Ролинс и Джазмин Бъртън. Обади се първо на един сержант от Лондонската полиция. Ако се съдеше по гласа, Лий Колинс беше млад и нахакан, говореше с акцент от Югоизточна Англия. Но държанието му не отговаряше на впечатлението, оставяно от гласа. Веднага щом Пола обясни от какво се интересува, той заговори по-меко:

— Ужасна история — каза той. — Трудно е да си представи човек в какъв стрес трябва да е била, за да извърши такова нещо.

— Именно. А аз държа да се уверя, че случаят няма да се повтори тук, при нас. Питах се дали ще имате нещо против да ми изпратите копие от докладите, с които разполагате, за да проверя дали няма някакви признаци, които да търсим и тук — още докато говореше, Пола съзнаваше, че аргументът е неубедителен. Но пък не беше и рядко срещано ченгета да отправят не особено аргументирани молби към свои колеги. Съществуваше негласното предположение, че нямаш желание да губиш времето на колега с обстойни описания.

— Разбира се, няма проблем. Мислите, че някои от тези задници се подвизава като трол на ваша територия?

— Възможно е. Как се справихте с издирването им?

Въздишката му беше толкова тежка, че се чу ясно в слушалката.

Данните по издирването са все още в компютърния отдел. Нали знаете колко време им отнема да идентифицират някого по дигитални следи.

— Напълно ви разбирам. Но все пак бих искала да видя това, с което разполагате.

— Разбира се, но не ми се вярва да откриете нещо. По нищо не е личало, че тя се е чувствала толкова зле. Очевидно е криела всичко. Но е очевидно, че не се е колебаела. Не е от онези самоубийства, които са замислени като вик за помощ. Било е извършено с почти клинична прецизност.