Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Каква позиция ще заемем? Защото неминуемо ще стане дума за това — тя отметна с ръка разчорлените си кичури, но те отново паднаха на челото ѝ.

— Мислих за това през уикенда — каза Брандън. — Ще отричаме — той погледна часовника си. — Готова ли си? Долу чакат трима началника на полицейски подразделения и трима заместник-началници, готови да пришият усмивки на лицата си и да ти кажат колко са щастливи, че твоят отдел ще работи с техните посветени на работата си детективи, за да се довеждат разследванията на тежки престъпления до бърз и удовлетворителен завършек. Добре ли ти звучи?

Карол му се усмихна с облекчение и го последва надолу, към наскоро подновената зала за пресконференции в участъка на Скенфриг Стрийт. Установи със задоволство, че Джеймс Блейк беше прехвърлил задължението да приветства новия отдел на заместника си, някогашен шеф на отдел за борба с наркотиците, чието лице и облечената му в униформа фигура сякаш се състояха единствено от ъгли и прави линии.

— Добре е да те видим отново сред нас, Карол — каза той с отривистия, насечен говор, характерен за Северен Уелс. — Чакам с нетърпение да видя екипа ти в действие.

Тя беше почти убедена, че е искрен. Мина покрай останалите началници, които я посрещнаха с любезни усмивки и твърди ръкостискания.

И после изведнъж се озоваха на подиума, вперила очи в дулата на няколко десетки камери. Залата беше претъпкана; трябва да имаше около шейсет души, журналисти и снимачни екипи, в помещение, предвидено за максимум четиридесет души. Шумът от разговорите им секна незабавно, когато Брандън се покашля. Той се представи, после представи всички останали, заели местата си на подиума, а после описа в общи линии работата на новия Регионален отдел за борба с особено тежки престъпления, РОБОТ. Когато чу избраното съкращение, Карол не успя да възпре доволната усмивка, която потрепна в ъгълчетата на устата ѝ. Беше познала.

После Брандън се обърна към нея.

— За мен е особено удоволствие да представя главен инспектор от криминалната полиция Карол Джордан, която беше избрана да оглави този отдел от елитни специалисти. Главен инспектор Джордан има зад гърба си дълга и забележителна кариера, голяма част от която се е развивала тук, в Брадфийлд, където тя ръководи с огромен успех отдела за борба с особено тежки престъпления. Няма да ви отегчавам със списък на триумфите ѝ, защото всички можете да ги откриете в интернет. Достатъчно е да кажа, че не вярвам някъде в Обединеното кралство да има служител на полицията, който да разполага с опит и способности като нейните. Когато аз бях неин началник, я наричахме Терминатора заради удивително големия брой успешно приключени разследвания, които е водила.

За Карол това беше нещо ново. Предполагаше, че е новост и за подчинените ѝ. Попита се дали това не е хрумване на някой от чиновниците — не ѝ звучеше като идея на Брандън.

Когато отново се заслуша в думите му, той подчертаваше, че целият екип се състои от звезди в професията. Журналистите започваха да нервничат, очевидно им се искаше да докопат някоя по-сочна хапка от някакво стандартно, възторжено прес съобщение. Накрая Брандън приключи с будещото тревога:

— Някакви въпроси?

Няколко души заговориха едновременно.

— Един по един! — упрекна ги Брандън. Последваха няколко въпроса за структурата на новия отдел, питаха и началниците на регионалните звена за ефекта, който би имал новият елитен екип върху работата на техните криминални отдели. Всичко съвсем безобидно. После Брандън посочи следващия желаещ да зададе въпрос.

— Жената в синята блуза.

Жената се смръщи, за да подчертае сериозността на въпроса си.

— Главен инспектор Джордан, в пресата се появиха съобщения, че миналия уикенд сте попаднали в ареста за шофиране в нетрезво състояние. Мислите ли, че при това положение сте подходяща за ръководител на този елитен екип?

Карол се насили да извие устни в учтива усмивка. „Не се предавай“.

— Истината е, че бях арестувана по погрешка при рутинно спиране от полицейски патрул поради наличието на повредена апаратура. Не виждам защо това, че съм станала жертва на повреден дрегер, трябва да има някакво отношение към способността ми да си върша работата.

— Твърдите, че не сте пили, така ли? — репортерката все още не се предаваше.

— Казвам, че делото срещу мен беше прекратено. Излязох от съда без никакво петно в досието си.

— Отричате ли, че имате проблем с алкохола?